Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Младоженка: Влюбихме се от пръв поглед, но само 8 дни след сватбата съпругът ми умря в страшни мъки заради
  • Новини

Младоженка: Влюбихме се от пръв поглед, но само 8 дни след сватбата съпругът ми умря в страшни мъки заради

Иван Димитров Пешев май 26, 2022
mldaodaozohe.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Ейми и Алън Симс се радвали на един от най-щастливите мигове за едно семейство – меденият месец. Те избрали да прекарат това време в Западна Африка. Но щастието им се превръща в кошмар, когато съпругът умра напълно неочаквано едва 8 дни след сватбата.

Двойката от Западен Йоркшир се среща в нощен клуб през 2011 година. Ейми разказва, че любовта между тях пламнала от пръв поглед. Няколко години по-късно двамата решили да сключат брак. И Алън, който работил като градинар, направи предложение на момичето.

„Всичко беше ясно за мен. Той беше като голямо мече. Такъв добър човек“, спомня си Ейми.

Сватбата минала перфектно, а финалът трябвало да бъде прекрасно пътуване до Кабо Верде. Два дни младоженците се радвали на компанията един на друга в африканска страна. Но в края на третия ден, Алън станал подозрително тихо, а след това той се оплакал от ужасни болки в областта на корема, вследствие на което е трябвало да се потърси бърза помощ посред нощ. Пристигайки на място лекарите диагностицирали хранително отравяне, дали лекарства на мъжа и казали да иде на сутринта на преглед.

Но до сутринта 31-годишният Алън вече бил толкова слаб, че лекарите трябвало да се борят за живота му. А неговата уплашена и неразбираща 33-годишна жена била помолена да напусне страната. Но скоро тя била информирана, че любимият й съпруг е починал. А причината била абсолютно неочаквана. Аутопсията показа, че мъжът умира от рак на белите дробове.

„Просто не мога да го разбера. В рамките на 12 часа той отиде здрав човек, а накрая почина. Нямаше признаци на рак на белите дробове. Нямаше кашлица, нямаше проблеми с дишането. Нищо.“, ридае Ейми.

Само осем дни след сватбата, животът на Ейми просто се сринал. Момичето не може да разбере как любимият ѝ може да загине без никакви симптоми.

„Плачех толкова много, че като че ли изплаках всички сълзи, които имах“, разказва тя.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Ето каква колосална сума е спечелил АЕЦ Козлодуй за първото тримесечие на 2022 г.
Next: 10-годишна ученичка се изкъпа в Черно море и умря след 2 седмици в кома

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.