Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Младо момиче забеляза нещо странно в тази снимка и я побиха тръпки
  • Новини

Младо момиче забеляза нещо странно в тази снимка и я побиха тръпки

Иван Димитров Пешев юни 3, 2023
ssdasirstastiiiitsts.png

Съвсем обикновена черно-бяла снимка от стар семеен албум и историята покрай нея успяха да разбунят духовете в интернет.

В една съботна вечер младо момиче решило да прегледа стар фотоалбум.

Всичко вървяло нормално, докато не се загледало по-внимателно в снимка, на която позират нейните баба и дядо.

Въпреки че не за първи път гледало кадъра, сега забелязало нещо, което я оставило без дъх – мистериозна ръка, която държала дядо й.

Според някои потребители в мрежата, става въпрос за извънземни сили.

Други пък предполагат, че при ваденето снимката е повредена.

Със сигурност обаче не става въпрос за фотошоп, защото по това време никой не бил чувал за него.

Странно, това не е първия път, когато това модерно средство за комуникация е намерено на образи от миналото. Смартфон дори бе открит във филм на Чарли Чаплин. Къде другаде „матрицата не успя“, вижте селекцията по-долу.

 

Плаж в Корнуол, Англия 1943 г. Потребителят в Туитър с никнейм StuartHumphryes качи снимка, за да попита кой плаж е сниман на нея. И дори не обърна внимание на момчето в центъра в кафяво яке, което зашемети коментаторите. Те решили, че това е пътник от бъдещето, а в ръцете му има модерен мобилен телефон.

Девойка, разговаряща по мобилен в завода Dupond, Масачузетс, САЩ, 1938 г. Дейли Мейл пише, че в мрежата се е появил мистериозен видеоклип.

Предполага се, че датира от 1938 г. и е бил заснет в една от фабриките в САЩ. Но на рамката му тъмнокосо момиче, усмихващо се, притиска пред ухото си предмет, подобен на безжичен телефон. И тук не се мина, без да се споменават пътуващите във времето.

Умберто Романо „Мистър Пинчон и поселението в Спрингфийлд“, 1937 г.

Зрителите видяха iPhone в картина на Умберто Романо. Според тях неговият индианец го държи в ръцете си. Въпреки че не е известно съвсем какво е предметът. Някои коментатори се стремят към по-правдоподобни версии. Например, художникът може да е изобразил в ръцете на индианеца молитвена книга, острие или огледало. Филмът „Цирк“ на Чарли Чаплин, 1928 г.

Черно-белият ням филм на Чарли Чаплин е преминал през погледите на много зрители. Но особено бил впечатлен ирландският режисьор Джордж Кларк, който го видял повече от други. На кадъра, който го заинтригувал, се вижда, че жена държи нещо до ухото си. Сред предположенията фигурирал мобилен телефон. Фердинанд Георг Валдмюлер „Очакващата“, 1860 г.

Героинята на тази картина на Георг Валдмюлер напомня на много съвременни млади хора, които проверяват устройствата в движение, без да гледат на краката си. Така решиха потребителите на социални мрежи, гледайки платното. Но най-вероятно това е само молитвена книга.

Питер де Хох, „Пратеник с писмо“, 1670 А в тази картина мобилния телефон видя самият глава на Apple Тим Кук. В отговор на въпроса кога се е появил първият iPhone, генералният директор заяви, че го е видял в живопис от 17 век. На платното на Питър де Хох, в ръцете на млад мъж има правоъгълник, приличащ на смартфон. Но името на картината подсказва, че това е само сгъната хартия.

Continue Reading

Previous: Баба винаги правеше това, а аз се чудех и маех защо, след толкова години разбрах и сега да видиш
Next: Пловдивска баба изпрати внука си 7-класник на изпит със залък хляб в хартия и това трогна всички

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.