Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Млад гений е в болница след тежката катастрофа до Шипка, двама негови близки са починали
  • Новини

Млад гений е в болница след тежката катастрофа до Шипка, двама негови близки са починали

Иван Димитров Пешев декември 2, 2023
sgdfgpokfdokhfkhkfgkhgf.png

Студентът по физика от СУ „Св.Климент Охридски“ Александър Проданов, който е един от отличниците на България с множество международни награди от олимпиади по физика и астрология, е сред пострадалите при зверската катастрофа край Шипка, станала снощи. В нея при удар на лек автомобил в украински тир загинаха двама души.

Колегите от вестник „24 часа“ пишат, че това са лелята и дядото на Александър, а той е пътувал в колата и в момента е в болница.

Момчето е считано за вундеркинд. Той бе пълен отличник от казанлъшката Природо-математическа гимназия и дългогодишен успешен участник в международни олимпиади по физика и астрономия, част е от школата на знаменития учител по физика от Казанлък Теодосий Теодосиев.

Преди време той споделяше, че обича да се разхожда в околностите на град Шипка, където „сякаш времето е спряло“. Снощи обаче мястото се превърна в кошмар за него и близките му.

Във фаталния петък Сашо се прибирал към Казанлък с влак от София заедно с леля си Мариана, която работела в просветното министерство в столицата.

На казанлъшката гара ги посрещнал с личния си автомобил дядото на момчето Стефан, баща на Мариана и на майката на Сашо, за да ги откара в семейната им къща в град Шипка.

Бившият строителен техник Стефан Кратунов е на 85 години, един от най-уважаваните днес хора в град Шипка. Местните го помнят с добро още от времето преди 50 и повече години, когато се работело усилено по водоснабдяването на града.

До последно той бил съветник по строителството в кметството. Вече по тъмно, колата, управлявана от бай Стефан, стигнала до разклона за връх Бузлуджа след град Крън по посока град Шипка по пътя за Габрово.

Александър стоял на предната седалка до дядо си, а Марияна – на задната зад баща си. В този момент на разклона за Бузлуджа неясно защо маневра на заден ход правел украински тир и препречил главния път. Предполага се, че чуждият шофьор е търсел подходящо място, за да пренощува в автомобила си. След инцидента той е задържан за 24 часа.

Възрастният водач вероятно е забелязал тира пред себе си в последния момент и направил безуспешен опит да го избегне. Колата му се забила в огромния камион откъм страната на шофьора и това обяснява защо той и дъщеря му са загинали на място.

Марияна, която е на 62 години, вече подготвяла документите си за пенсия.

В град Шипка всички са потресени от трагедията в едно добро семейство. Погребението на жертвите ще бъде в неделя в родната им Шипка.

„За 5 декември бяхме се подготвили да запалим тържествено коледните светлини с голям концерт и коледен базар по австрийски тертип – с печени кестени и греяно вино, но вместо това ще направим молебен за здравето на всички от Шипка“, каза кметът на подбалканското градче Василка Панайотова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Почина Апостол Димитров
Next: Банкерът Хампарцумян съкруши всички българи с тези думи за кризата у нас

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.