Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Млад лекар показа какво е напазарувал за 48 лв от магазина-Направо косата да ви настръхне
  • Новини

Млад лекар показа какво е напазарувал за 48 лв от магазина-Направо косата да ви настръхне

Иван Димитров Пешев април 22, 2022
koaolcichka.jpg

Александър Атанасов е млад български лекар. В социалните мрежи се споделя негов пост, в който той нагледно обяснява защо в България няма нормално здравеопазване.

След работа отидох да си понапазарувам туй – онуй и направих култовата сметка от 48 лв.

и 48 ст. Погледнах касовата бележка и ме налегнаха някои тъжни размисли.

Знаете ли защо нямаме нормално здравеопазване? Отговорът е много прост. Държавата ви лъже, че можете да имате евтино здравеопазване и това подтиква съсловието към какви ли не непочтени практики. Хайде да си поговорим с числа.

Отивате при семейния си лекар и бивате прегледани. Трябва да заплатите потребителска такса от 2.90 лв. Тази сума е точно 1 % минималната работна заплата от преди не знам колко години. От 01.04 МРЗ стана 710 лв., което би трябвало да доведе до увеличаване на потребителската такса на 7.10 лв., но…

Поглеждаме касовата бележка. Шест яйца размер „XL“ са на цена 2.39 лв. С други думи държавата оценява труда на Вашия лекар на шест яйца и малко. Яйцата ми са много по-големи от яйцата ти.

Установяваме, че искаме консултация с тесен специалист и издаваме онези велики хартии, наречени направления. Пациентът си запазва час, който може да е след месец, защото консултантът има много малко часове за работа по НЗОК. Знаете ли защо?

НЗОК заплаща на колегата Х точно 24.50 лв. за първичен преглед и 12 лева за вторичен преглед. НЗОК не прави разлика дали специалистът е с една, две специалности, дали е с докторантура, дали е хабилитан и прочие. Това не е важно за общественото финансиране.

Поглеждаме касовата бележка и установяваме, че сумата, която лекарят Х ще получи е по-малко от цената на един кашкавал и едно сирене среден клас.

Тук, обаче, има още един детайл. Тесните специалисти обикновено работят в медицински центрове, които им удържат определен процент от направлението, тоест колегите не взимат и посочените суми дори. Спомнете си за това следващия път, когато отидете на лекар и измърморите, че ви е взел много пари за преглед.

Да си поговорим малко за цената на лекарската помощ в детска възраст искате ли?

Бебета до 1 година имат 12 профилактични прегледа, т.е. веднъж месечно. НЗОК заплаща за тях точно 14 лв. на преглед. На толкова е оценена способността ми да преценявам дали бебето се е нахранило, пораснало, акало редовно, дали е проходило навреме, дали е почнало да казва „агу“ и да успокоявам майката, че не е аутист понеже не прави „боц“. Смешно ли ви звучи? Заповядайте да търсите причината за изоставане в развитието на едно бебе.

14 лв. е по-малко от един кашкавал и едно кисело мляко.

Мога да си съчиня още доста подобни примери, но ще приключа с най-гадния. Знаете ли какво получавам за преглед на болно дете? Една голяма нула. Децата до навършване на 18 години са освободени от потребителска такса.

Ако си доведете 50-дневното бебе с 40 градуса температура, аз го прегледам, назнача му изследвания, преценя, че е за хоспитализация, намеря му точно къде и звънна телефон, за да предупредя колегите да го чакат, аз ще получа едно голямо ръкопляскане от държавата и нито стотинка за усилията си.

Ако ми доведете детето си, за да „му чуете гърдичките, че да ми е спокойно“, аз отново няма да получа нищо, освен потупване по рамото. За държавата България прегледите на болните деца от личните им лекари нямат никаква стойност. Нещо, което няма стойност, обаче, няма и качество.

Един лекар не бива да се налага да мисли за пари, но в нашата реалност това е неизбежно. Аз не виждам защо трябва да работя буквално за без пари или за почти никакви пари. Това го няма в Хипократовата клетва, която всички толкова обичате да цитирате.

В крайна сметка сиренето е с пари, както можете да видите от касовата бележка. Аз съм сигурен, че за без пари или за 2.90 лв. месечно никой от вас не си мърда и малкия пръст.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Митрофанова ни развали празника! Отправи нова заплаха към България
Next: Краят на Владимир Путин е обявен! Европа не прощава нищо! Русия губи истинско състояние

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.