Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Млад лекар показа касова бележка и каза: Хайде да си поговорим с числа!
  • Новини

Млад лекар показа касова бележка и каза: Хайде да си поговорим с числа!

Иван Димитров Пешев април 20, 2022
alelekarkakr.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Александър Атанасов е млад български лекар. В социалните мрежи се разпространява негов пост, в който той нагледно обяснява защо в България няма нормално здравеопазване.

След работа отидох да си понапазарувам туй – онуй и направих култовата сметка от 48 лв. и 48 ст. Погледнах касовата бележка и ме налегнаха някои тъжни размисли.

Знаете ли защо нямаме нормално здравеопазване? Отговорът е много прост.

Държавата ви лъже, че можете да имате евтино здравеопазване и това подтиква съсловието към какви ли не непочтени практики.

Хайде да си поговорим с числа.

Отивате при семейния си лекар и бивате прегледани. Трябва да заплатите потребителска такса от 2.90 лв. Тази сума е точно 1 % минималната работна заплата от преди не знам колко години. От 01.04 МРЗ стана 710 лв., което би трябвало да доведе до увеличаване на потребителската такса на 7.10 лв., но…

Поглеждаме касовата бележка. Шест яйца размер „XL“ са на цена 2.39 лв. С други думи държавата оценява труда на Вашия лекар на шест яйца и малко. Яйцата ми са много по-големи от яйцата ти.

Установяваме, че искаме консултация с тесен специалист и издаваме онези велики хартии, наречени направления. Пациентът си запазва час, който може да е след месец, защото консултантът има много малко часове за работа по НЗОК. Знаете ли защо?

НЗОК заплаща на колегата Х точно 24.50 лв. за първичен преглед и 12 лева за вторичен преглед. НЗОК не прави разлика дали специалистът е с една, две специалности, дали е с докторантура, дали е хабилитан и прочие. Това не е важно за общественото финансиране.

Поглеждаме касовата бележка и установяваме, че сумата, която лекарят Х ще получи е по-малко от цената на един кашкавал и едно сирене среден клас.

Тук, обаче, има още един детайл. Тесните специалисти обикновено работят в медицински центрове, които им удържат определен процент от направлението, тоест колегите не взимат и посочените суми дори.

Спомнете си за това следващия път, когато отидете на лекар и измърморите, че ви е взел много пари за преглед.

Да си поговорим малко за цената на лекарската помощ в детска възраст искате ли?

Бебета до 1 година имат 12 профилактични прегледа, т.е. веднъж месечно. НЗОК заплаща за тях точно 14 лв. на преглед. На толкова е оценена способността ми да преценявам дали бебето се е нахранило, пораснало, акало редовно, дали е проходило навреме, дали е почнало да казва „агу“ и да успокоявам майката, че не е аутист понеже не прави „боц“. Смешно ли ви звучи? Заповядайте да търсите причината за изоставане в развитието на едно бебе.

14 лв. е по-малко от един кашкавал и едно кисело мляко.

Мога да си съчиня още доста подобни примери, но ще приключа с най-гадния.

Знаете ли какво получавам за преглед на болно дете? Една голяма нула. Децата до навършване на 18 години са освободени от потребителска такса.

Ако си доведете 50-дневното бебе с 40 градуса температура, аз го прегледам, назнача му изследвания, преценя, че е за хоспитализация, намеря му точно къде и звънна телефон, за да предупредя колегите да го чакат, аз ще получа едно голямо ръкопляскане от държавата и нито стотинка за усилията си.

Ако ми доведете детето си, за да „му чуете гърдичките, че да ми е спокойно“, аз отново няма да получа нищо, освен потупване по рамото.

За държавата България прегледите на болните деца от личните им лекари нямат никаква стойност. Нещо, което няма стойност, обаче, няма и качество.

Един лекар не бива да се налага да мисли за пари, но в нашата реалност това е неизбежно. Аз не виждам защо трябва да работя буквално за без пари или за почти никакви пари. Това го няма в Хипократовата клетва, която всички толкова обичате да цитирате.

В крайна сметка сиренето е с пари, както можете да видите от касовата бележка. Аз съм сигурен, че за без пари или за 2.90 лв. месечно никой от вас не си мърда и малкия пръст.

Източник: plovdiv24

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Аз съм закръглена жена, която се осмели да облече бикини на плажа за първи път и ето реакциите
Next: Няма да има военен парад на Гергьовден

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.