Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Млад мъж почина само ден преди сватбата си-Два месеца по късно обаче, злополучната булка получи подарък от него
  • Новини

Млад мъж почина само ден преди сватбата си-Два месеца по късно обаче, злополучната булка получи подарък от него

Иван Димитров Пешев януари 12, 2023
asnasniasldas.png

Даниел Кубъруърт и Ашли Смит се запознали през 2015 година по време на отпуска в Крит.

 

Веднага се харесали и между тях пламнала любов, която продължила и след връщането им във Великобритания, независимо, че двамата живеели в различни градове.

 

Не изпускай тези оферти:

Идилията между двамата била пълна, но месеци по-късно научили ужасната новина – Ашли бил диагностициран с агресивна форма на рак на кръвта.

 

„По онова време бяхме тъкмо започнали да живеем при мен в апартамента, обичахме се, чувствахме се силни и вярвахме, че заедно ще можем да се преборим.

Планирахме сватба, бяхме сигурни, че ще преодолеем заедно дори и рака“, спомня си Даниел.  Ашли преминал през 18 серии на химиотерапия, а след това и на лъчетерапия. Опадали му косите, но продължавал да вярва, че любовта е по-силна от всичко и ще победи страшната болест.  Годениците планирали сватба на 10 октомври 2018 година.

През август, обаче, лекарите съобщили на влюбените, че всичките им опити да спрат болестта, са ударили на камък и ракът вече се разпространява до цялото тяло.  Дори и тогава не спрели борбата. Намерил се дарител, който се съгласил да помогне и да предостави стволови клетки. Състоянието на Ашли по онова време било вече толкова тежко, че лекарите не препоръчали тази интервенция.

 

Когато Ашли бил вече в терминален стадий на болестта, родителите го преместили при себе си. Независимо от всичко той настоявал да направят сватбата така, както била планирана.  Но съдбата вече била решила друго. Ден преди сватбата, на 9 октомври, бъдещата булка заминала за Лейчестър да уреди всички формалности. Не успяла да стигне до брачната служба, защото бащата на Ашли й позвънил да се връща спешно вкъщи.

„Беше ужасно, несправедливо, покъртително. Моят Ашли умря само ден преди сватбата“, спомня си за онези тежки моменти Даниел.  Два месеца след погребението на любимия си мъж тя получила неочакван колет, подарък, пратен сякаш от отвъдното. Вътре били два пръстена – за нея и за него.

„Изобщо не знаех, че ги е взел. Те винаги ще ми напомнят за него, за нашата любов и сватбата ни, която така и не се състоя“, признава Даниел.

Continue Reading

Previous: Мъката на една възрастна жена: Дъще, защо ми заби нож в гърба, защо ме остави на улицата на стари години?
Next: Тази майка запали интернет: Няма да уча 5-годишния си син да чете, това е важно

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.