Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Млад мъж проплака: Посегнах към бързите кредити и ето какво ми се случи
  • Новини

Млад мъж проплака: Посегнах към бързите кредити и ето какво ми се случи

Иван Димитров Пешев ноември 30, 2022
burakskraksdasd.jpg

Българската народна банка отчита ръст на необслужените бързи кредити. В края на септември тази година те са с 23% повече спрямо 2021 година. Сумата на необслужените за периода е над 346 милиона лева.

В годината с рекордна инфлация не банковите кредитни институции са отпуснали 807 милиона лева повече заеми, отколкото през 2021 година.

Над 2/3 от бързите кредити са изтеглени от домакинствата, а близо 96% са с цел „потребление“. Най-често задълженията са със срок на погасяване 5 години.

От съображение за сигурност самоличността на млад мъж, един от многото, които влизат в спиралата на бързите кредити няма да оповестим, но ще разкажем за поредните агресивни атаки към задлъжнелите лица.

Не изпускай тези оферти:

„Посегнах към бързите кредити, може би от глупост. Стигна се дотам, че не можех да обслужвам вноските. Взимах един кредит, за да върна друг и така се завъртях с над 10 бързи кредита“, споделя той пред bTV.

Последно тегли 1500 лева. Остава без работа и забавя още първата вноска. Започват обаждания, посещения, познатият психически тормоз от кредиторите.

„Непознати лица дойдоха в жилищния вход на етажа, разлепиха цялата входна врата, но на съседа по погрешка. И квадратен сантиметър да няма на нея, написаха моето име и думата „забава“.

Мъжът е потърсил съдействие и в полицията, но все още не е ясно дали те имат законово основание да предприемат нещо.

Специалисти съветват, ако все пак се наложи да прибегнем до бърз кредит, нека бъде максимално малка сума.

„Ако изтеглим 300-400 лева ние ги връщаме още на първата заплата или максимум на втората. Бързите кредити, освен че се теглят бързо, трябва и да се върнат бързо“, съветва кредитният консултант Тихомир Тошев.

В кредитната спирала влизат предимно млади хора, отчитат експерти.

„Първото нещо е да се свържем с кредитора си и да разберем какви са възможностите да отсрочим заема си, за да договорим по-ниска вноска, която в момента ни е поносима“, коментира Райна Миткова-Тодорова, председател на Асоциацията за управление на вземанията.

Експертите съветват да се внимава с харчовете по време на празници, тъй като тогава кредитните институции отчитат бум на търсенето, като някои анализатори напомнят за подвеждащите реклами и съветват да бъдете бдителни.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Невероятната история на българската съпруга на Том Ханкс
Next: Огромен шок! Едва спасиха живота на милиардер в национален ефир

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.