Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Млад мъж се хвърли от 6-ия етаж в болницата в Пловдив
  • Новини

Млад мъж се хвърли от 6-ия етаж в болницата в Пловдив

Иван Димитров Пешев ноември 6, 2022
hiruguugasgasgas.jpg

Кадър ФБ

Млад пловдивчанин скочи от шестия етаж на болница. Това се случило късно вечерта в четвъртък в УМБАЛ „Св. Георги“, научи „Марица“ от свои източници.

Младежът е на възраст около 20-25 години. Оцелял е след падането, но е изпотрошен и със сериозни травми, а лекарите от лечебното заведение се борят, за да го спасят.

Не е ясна причината за решението на младия пловдивчанин, нито дали е бил пациент на болницата, или негов близък е настанен там.

Не изпускай тези оферти:

Още криминални новини:

Жена на 32 години от Варна е задържана във връзка с разследването на телефонната измама на 74-годишна пенсионерка от Каварна, съобщават от Апелативната прокуратура в морската столица.

П.Т. е задържана вчера следобед за срок до 72 часа и привлечена към наказателна отговорност за участието си в измамата, за управление на моторно превозно средство под въздействието на наркотици и за държане на забранени субстанции – амфетамин и метамфетамин.

Ролята ѝ в измамната схема е била на „муле“ – тя е взела парите от потърпевшата и ги е оставила на място, определено от непознат мъж в телефонен разговор.

На 3 ноември 74-годишната пострадала получила обаждане от неизвестно лице, представящо се за полицай. Той поискал от нея 8000 лева, за да спаси внука ѝ, който живее в София, от уволнение.

Според инструкциите на измамника потърпевшата предала парите на непозната жена, която щяла да ги изпрати на внука. Едва след това жертвата потърсила внука си, за да разбере дали е взел сумата, и осъзнала, че е била излъгана.

Работата по случая продължава под ръководството и надзора на Териториално отделение – Каварна при Районната прокуратура в Добрич. Предстои да бъде внесено искане за налагане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо П.Т.

Още криминални новини:

Домашен арест за пияния шофьор, който избяга от полицейски патрул и когато бе намерен, извади нож.

Досъдебното производство е образувано срещу обвиняемият И.К. от село Калипетрово, община Силистра, за това, че е извършил тежко умишлено престъпление от общ характер – заплашване с цел да принуди орган на властта – полицейски служители, да извършат или да пропуснат нещо по служба или свързано с функцията им

На 3 ноември в село Калипетрово обвиняемият И.К., управлявайки лек автомобил, не се е подчинил на разпорежданията на полицейски служители-автоконтрольори, избягал с автомобила си, изоставил го и се прибрал в дома си. Малко след това И.К. излязъл в двора на дома си с нож в ръка, като псувал и заплашвал и отново не се подчинил на разпорежданията на полицейските служители да пусне ножа. Един от тях произвел изстрел със стоп патрон в безопасна посока.

И.К. е бил задържан, но отказал изпробване с техническо средство за установяване на наличие на алкохол в кръвта, отказал е да даде кръв за изследване. След разрешение от Районен съд – Силистра И.К. е бил отведен в ЦСМП-Силистра, взет му е биологичен материал и е назначена химическа експертиза.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Синоптик предупреди: Радвайте се на хубавото време, че иде голяма беля
Next: Трагедия! Тираджия прегази 19-годишна хубавица

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.