Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Много важна промяна в плащането на сметките за ток, засягаща милиони българи
  • Новини

Много важна промяна в плащането на сметките за ток, засягаща милиони българи

Иван Димитров Пешев октомври 23, 2023
sdnfghfdgfghgrehg.png

Стартира виртуален POS терминал за плащане на сметките за електроенергия директно на портала за електронна фактура на Електрохолд. Това може да стане на адрес: www.electrohold.bg/faktura, съобщават от дружеството. 

Засега услугата е достъпна за всички клиенти, които са регистрирани за електронна фактура, и вече получават сметките си за ток онлайн.

Защо се налага това?

Ето аргументите на компанията. „За да отговори на динамичното развитие на онлайн средата и повишените изисквания на потребителите към доставчиците на услуги, Електрохолд съсредоточава усилията си в развитието на дигиталното обслужване на клиентите.

 

Една от стъпките в тази посока е стартирането на виртуален POS терминал за плащане на сметките за електроенергия директно на портала за електронна фактура на Електрохолд Продажби“.

Плащането онлайн е бързо и сигурно, като не се начисляват допълнителни такси. То може да бъде извършено по всяко време от домакинства и фирми, от всяка точка на света, като се приемат плащания с карти Visa и Mastercard на всички български и чуждестранни финансови институции. Плащането се отразява незабавно и актуализацията в клиентската система отнема минимално технологично време.

Вече близо 700 000 клиенти ползват електронната фактура на Електрохолд. Е-фактурата гарантира сигурност и защита на личните данни, като дава достъп до персонален онлайн архив отвсякъде, по всяко време, през всяко смарт устройство.

Тя е валиден данъчен документ и спестява време, средства и неудобства. Тези, които все още не са регистрирани за е-фактура, но желаят да получават и плащат сметките си за ток по електронен път, трябва да направят регистрация на www.electrohold.bg/faktura, като за регистрацията е необходимо да посочат клиентския си номер и последните четири цифри от своето ЕГН.

Да помислим отрано

С времето такива новини ще стават ежедневие. Все повече дейности и услуги ще минават на електронни „релси“, посочват от Асоциация „Активни потребители“. Това е бъдещето и с нашето нежелание или отрицание не можем да го променим. Остава да променим себе си и приемем новите условия на живот.

Но кои са готови за тази „революционна“ промяна? Да помислим за тези, които не са компютризирани, не „въртят“ сайтовете с часове и не обменят новини. Наред с тези 700 000, които получават е-фактури, сигурно има три пъти и повече от това потребители, които НЕ СА ГОТОВИ за една такава услуга.

Възрастните хора, самотните, които нямат деца, за да ги въведат в новите условия, неграмотните, хора с увреждания, много от неинтегрираните в обществото. На тях вървящите напред компании са длъжници – да се поспрат и ги въведат в промените.

В интерес на истината такива компании публикуват на сайтовете си информация за нововъведенията. Но същите тези групи хора, иначе коректни платци, не могат и до сайтовете да стигнат. Нужна е информация, която да стигне до тях. Защото от получаването на сметката до прекъсване на електрозахранването са само 15 дни.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пенсионерите ще си скубят косите, Асен Василев потвърди най-кошмарната новина
Next: 223 лева към пенсиите всеки месец, стига добавки, обяви Асен Василев

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.