Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Много жени го носят в чантата си, без да са наясно, че носи нещастие и бедност
  • Новини

Много жени го носят в чантата си, без да са наясно, че носи нещастие и бедност

Иван Димитров Пешев декември 8, 2023
csdgkdfkmdmkvkmdfshfd.png

Фън шуй, древната китайска наука за подреждане на дома и привличане на положителна енергия, може да се приложи и към чантите и портфейлите. А именно , смята се, че ако носите в себе си сметки, използвани карти, смачкани пари и ненужни вещи, значи привличате лоша енергия и неблагоприятно финансово положение.

Според фън шуй чантата и портфейлът са изключително важни за енергията и се смята, че теглото на чантата или това, което носите в нея, може да повлияе на вашата енергия и развитието на вашата съдба.

Погледнете чантата си, независимо дали е голяма или малка, както и раницата или чантата за кръста. Експертите по фън шуй предупреждават, че определени неща никога не трябва да се носят в тях.

Важно е да има ред в торбата. Ненужните неща „крадат“ енергия и внасят хаос. Изхвърлете всичко, от което вече не се нуждаете, от чантата си и организирайте хаоса, като подредите нещата в отделения. Смята се, че редът ще ви донесе по-лесно вземане на решения. Старите карти, ненужните хартии и сметки, които държите в чантата си, ви връщат в миналото, привличат тежест и безпаричие. Означава, че символично носите със себе си стари проблеми и ненужни грижи или по-скоро живеете в миналото. Прекъснете лошата карма, като я изхвърлите.

Първото нещо, което трябва да направите, когато организирате чантата си, е да вземете дребните монети, което гарантирано носите на дъното й, а след това и всички останали пари, които са разпръснати из отделенията. Сложете всичко заедно в портфейла си. Парите трябва да се съхраняват изключително в него. Фън шуй показва, че парите, пръснати в торба, привличат бедност, липса на финанси и поставят енергийни блокажи по пътя на развитието.

Чантата трябва да е солидна и спретната, което е знак за късмет и надеждна защита. Кокетната чанта носи хармония и пази хармонията, а се смята, че бизнес чантата трябва да е спретната, качествена и издръжлива. Той символично представлява вашата „чанта с пари“ . Тя е символ на финансово благополучие.

Специалистите по фън шуй посочват, че чантата не трябва да е прекалено тежка, защото символизира тревоги и бреме. Смята се, че човек не трябва да държи чантата на пода, защото привлича лоши финанси. Според фън шуй подредеността, чистотата, спокойствието и хармонията трябва да бъдат поставени навсякъде и във всичко, затова се уверете, че чантата ви е подредена и организирана.

Според древните вярвания дафиновият лист е форма на талисман или амулет и се е смятало, че ако го носите в портфейла си или го поставите под изтривалката, ще привлечете богатство и пари. Дафиновият лист е билка, която се използва от векове в кухнята, но и в служба на здравето като естествено лекарство. Във фън шуй и според народните вярвания има магическо свойство, смята се, че може да привлича пари и да сбъдва желания.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скръбна вест: Слави сподели опечален, че е загубил мама Здравка
Next: Джинджифил с мед и куркума лекува и най-лошата кашлица и прочиства белите дробове

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.