Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Много лоша вест за България: Спират новите турски сериали
  • Новини

Много лоша вест за България: Спират новите турски сериали

Иван Димитров Пешев февруари 17, 2023
qalasldaskdkasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Турската филмова индустрия е една от най-изявените с талантливи си режисьори и известни, любими и извън пределите на страната актьори. Много имена нашумяха и станаха известни покрай множеството сериали, които се снимат непрекъснато.

 

Голямата трагедия обаче ги остави на пауза, всички се втурнаха да помагат както могат.

Телевизионните сериали, екипи и актьори, които се мобилизираха миналата седмица, за да помагат на ранените в земетръсната зона, като използваха всичките си технически средства като каравани, генератори, звукови устройства, както и човешка сила в помощ на хората, вече се появяват на снимачните терени.

Тези сериали, които нямат готови (налични) епизоди ще се опитат да завършат последните си части възможно най-скоро!

Тази информация дават българи, живеещи в Турция, които следят снимките и любимците си от екрана.

 

Звездата от „Опасно изкушение Еда Едже направи изявление в публикация, която пусна в профила си в социалните медии:

„Купих всичко, което можах да намеря като храна, лекарства, бебешки дрехи, одеяла, и видях, че рафтовете са празни. Обичам ви турски хора. Всеки по света има сърце, но никой няма вашите сърца. Заслужавате всичко най-добро. Така са ни говорили за освободителните войни. Това сме ние. Тук съм, докато умра, ще работя за страната си, няма да ходя никъде.”

 

Много нейни колеги помагат, участват в акции за събиране на помощи за пострадалите, както го правят и всички телевизионни канали. Засега умовете и сърцата са обърнати към пострадалите и помагат за преодоляване на тази трагедия.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Така омитаме до шушка даже стария и корав хляб – заливам, пека и няма хън-мън! Всичко яде и допълнително иска
Next: Трагедия! 18 човека се задушиха в камион край София

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.