Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Много тежка драма в семейството на Годжи. Какво се случва?
  • Новини

Много тежка драма в семейството на Годжи. Какво се случва?

Иван Димитров Пешев октомври 8, 2022
faltaigadjdaso.jpeg

Семейството на Годжи е изправено пред тежка драма.

Младата му съпруга – Надежда Дончева, е обявила фалит. Припомняме, че тя държеше два магазина в родния си град – Враца.

Блондинката се занимаваше с продажбата на антикварни предмети, ръчно рисувани картини, здравословни храни, бутиков алкохол и др. такива.
Именно заради непоносимо високите цени за Северозапада, се е наложило галериите й да хлопнат кепенците.

На тяхно място вече е открит руски гастроном.

Не изпускай тези оферти:

В продължение на години съпругата на Годжи предлагаше на клиентите си пречистено масло Гхи, с което не спираше да обикаля из биобазарите в страната.
Тя обаче преустанови дейността си, след като и цеха, в който бе произвеждано маслото също затвори, отбелязва „Галерия“.

Така към днешна дата цялото семейство разчита само на доходите на Годжи. Надежда пък се е отдала на отглеждането на общата им дъщеричка Цвета, която се появи на бял свят преди 5 години – на 16 декември.

Вероятно си спомняте, че тогава двойката не обявиха публично, че са в очакване на рожба. Дори напротив – брояха се на пръсти хората, които бяха наясно с това.

Първата им семейна снимка стана публично достояние едва след като момиченцето им навърши шест месеца. Припомняме, че тя носи името на майката на басиста – Цвета.

Още клюки:

Слави Трифонов отряза Софи Маринова! В последния момент шоуменът се отказал да пее с ромската перла на големия юбилеен концерт по случай 25 години на сцената въпреки обещанията му.

Според първоначална информация Трифонов е трябвало да се появи само за песента“ Единствени“, с която двамата със Софка представят страната ни на Евровизия през 2005 година. В крайна сметка Трифонов ще изпрати само „Ку-ку бенд“.

Причината е неизвестна дори за Маринова, тъй като учиндолецът не споделя защо няма да е част от спектакъла в „Арена Армеец“ на 8-и октомври.

Въпреки че няма да присъства на големия концерт, Слави е пожелал късмет на дуетната си половинка.

„Казва ми, че аз съм единствената, която може да напълни най-голямата зала в България. Готвя голям купон. Ще е пълно с изненади“, казва пред „България Днес“ Софи Маринова.

Още клюки:

Красивата актриса Искра Донова спешно си търси качествена тротинетка, пише България Днес.

За желанието си екранната фигура от сериалите „Братя“, „Връзки“ и други алармира в социалните мрежи и приема всякакви наставления. „Търся си тротинетка! Моля, дайте съвети!“, споделя Искра.

В отговора на това колежката й Даяна Ханджиева шеговито отвръща: „Ще дойдеш на моето и на Емили“, с което Донова с подобаващ тон се съгласява и заявява: „Направо си идвам!“.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Току-що откриха четири трупа! Отвлякоха семейство с транспортен бизнес, избиха ги
Next: Мика Зайкова: Младоците от ПП може да ми се обидят, но аз трябва да кажа истината

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.