Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Много тежка катастрофа до Котел! Не могат да извадят хората
  • Новини

Много тежка катастрофа до Котел! Не могат да извадят хората

Иван Димитров Пешев ноември 12, 2022
kakasktkastoast.jpg

Кадър БТВ

Много тежка катастрофа е станала на пътя до Котел.

Екип на БТв предава от мястото.

Челно са се блъснали камион и лек автомобил.

Не изпускай тези оферти:

Има няколко линейки на мястото.

Камионът е излетял от пътя.

В колата се намират пътниците, които са сериозно пострадали.

Все още не могат да ги извадят.

Един от тях е тежко ранен.

Шофьорът на камиона е в шок, но твърди, че колата е влязла в насрещното.

Пътят е затворен.

Пожарникари се наложило да освободят от леката кола двама пострадали, като отварят с крикове и резачки ламарините. Пострадалите пътници за откарани с линейки към болница.

В камиона са пътували четирима души. Те не са тежко пострадали. Според очевидци леката кола е излязла от платното си по някакви причини.

Водачът на тежкотоварния автомобил разказва, че леката кола внезапно го връхлетяла, пише Бтв.

Още криминални новини:

Митнически служители от отдел „Борба с наркотрафика“ в ТД Митница София задържаха 3,5 кг кокаин при проверка на лек автомобил на Митнически пункт „Гюешево“.

Около 13:00 ч. вчера на ГКПП Гюешево митническите служители извършили проверка на лек автомобил, пътуващ в посока изход от България. Под предната лява седалка бил открит специално изграден тайник, който се отварял с автоматичен механизъм. В него били укрити три пакета бяло прахообразно вещество.

При направен полеви наркотест то реагирало на кокаин. Общото количество на предмета на престъплението възлиза на 3,580 килограма на стойност 161 100 лева, определена съгласно постановление на МС за цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.

По случая е било образувано досъдебно производство за опит за контрабанда на високорисково наркотично вещество през границата на страната, съобщиха от Агенция „Митници“.

С постановление на наблюдаващия прокурор водачът на превозното средство – 21-годишният С.К. от гр. София, е привлечен в качеството на обвиняем за извършеното престъпно деяние. Той е задържан за срок до 72 часа. Окръжна прокуратура – Кюстендил внесе в съда искане за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо обвиняемия. Работата по случая продължава.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зимата дойде и пак ни изненада! Сняг вали на много места в България
Next: Работник в завод падна в казан с разтопен алуминий на 720 градуса, но по чудо оцеля

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.