Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Много тежко погребение. Огромна скръб застигна семейството на легендата Стефка Берова
  • Новини

Много тежко погребение. Огромна скръб застигна семейството на легендата Стефка Берова

Иван Димитров Пешев юни 30, 2022
sterkbkeroveova.jpeg

Естрадната легенда Стефка Берова е научила за смъртта на голямата си любов – роден музикант, чието име певицата пази в тайна. Навремето двамата имали страстен роман, който тя криела дори от дъщеря си Косара.

Изпепеляващата им връзка обаче завършила драматично – музикантът решил да забегне в Щатите, а Берова не искала да зарязва живота и кариерата си у нас. Дълго време страдала за него, а когато наскоро разбрала, че е покойник, спомените от миналото отново нахлули в съзнанието ѝ и се разстроила.

80-годишната звезда, която празнува юбилея си в началото на май, никога не е била свързвана публично с различни мъже, освен с бащата на дъщеря ѝ и неин бивш сценичен партньор – Йордан Марчинков. Берова е категорична, че не той обаче остава най-важният мъж в живота ѝ, но не крие, че ѝ е тъжно, че двамата са скарани от години и не общуват по никакъв повод.

„Той си има друго семейство, но един път се видяхме и той ми каза: „Здравей, Фано“. И аз му викам: „Данчо, обади ми се“, а той – добре, и с това се приключи. Данчо от години го моля чрез други хора да направим концерт, но той казва, че не е пял отдавна и не иска. Аз го уговарях, че ако трябва, ще пуснем плейбек, но той е категорично против. Казва, че не може, защото вече не знае какво да прави пред хората“, споделя певицата.

Повече от 30 години почитателите на хитовете им „Семеен спомен от Поморие“, „Моряци“, „Обичам те“ и много други се надяват двамата да се съберат на сцената, но това така и не се е случва.

Причината е у Йордан Марчинков, който категорично отказва среща с бившата си жена. Като дует със Стефка изкарват 22 години. Преди да се залюби с Берова, той има брак с друга музикантка, от която има син Кирил. След развода със Стефка Берова Марчинков се жени за Ася, с
която е и до днес, но нямат деца.

Когато обичаният дует се разделя, Йордан понякога се обаждал на дъщеря им Косара, но отношенията им били хладни. Стефка хвърля вината за проваления им брак върху себе си. Сега, след толкова години, нямала мъж до себе си и се е отказала от любовта, защото вече не ѝ било интересно. Посветила се е на своя внук, който расте в Рим. Там певицата живее заедно с дъщеря си Косара. Връща се рядко у нас и почти не прави концерти.

На 80 Стефка не вижда смисъл да пее повече. „То с нашите песни не знам вече какво стана – забраниха ли ги, какво ли, не ги пускат никъде! Пускат от прекрасния ни дует с Данчо само „Семеен спомен за Поморие“, ако някой някъде въобще нещо пусне“, коментира звездата, която у нас взема мизерна инвалидна пенсия за дългогодишния си труд на сцената.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скандалът се разгаря! Не Генчовска е подписала нотата за изгонването на 70 руски дипломати, а
Next: Полейте доматите само веднъж с този разтвор и ще ги берете в кофи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.