Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Много тъжно! Певицата Ани Павлова гладува, реди се с клошари за безплатен обяд
  • Новини

Много тъжно! Певицата Ани Павлова гладува, реди се с клошари за безплатен обяд

Иван Димитров Пешев май 28, 2022
aniapvlvova.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Изпълнителката на „Пътнико свиден“ бедства, загубила парите си заради финансова пирамида

Емблемата на родната естрадна музика Ани Павлова, изпяла вечния шлагер „Пътнико свиден, пътнико млад“, е изпаднала в безизходица и не може да осигури дори прехраната си. За това съобщи ресторантьорът Мартин Мартинов, който от 5 години храни бездомници, клошари и крайно бедни хора абсолютно безвъзмездно, раздавайки им всеки ден безплатен обяд в центъра на София.

С известно неудобство в тв предаване Мартинов сподели, че редовна на опашката за храна е и естрадната легенда Ани Павлова. 90-годишната певица търпеливо чакала кутийката със супичка всеки ден, в дъжд, студ, сняг, защото просто не можела да си позволи да си купи нищо за ядене. Безизходицата я принудила да преглътне унижението, но се утешавала с факта, че на опашката от бедни имало и други хора с позиции в обществото, чийто живот претърпял драматични поврати.

ани павловаИнициаторът на кампанията Мартин Мартинов споделя, че заедно с Ани за храна се редели ежедневно и артисти, бивши учители, счетоводители, дори изключително известен лекар, работил във ВМА, но имената им той прецени, че няма да разгласява медийно.

Благотворителят не бил запознат как и защо Павлова е стигнала до просешка тояга. Още през 90-те се говореше, че била измамена чрез финансова пирамида и загубила абсолютно всичките си пари. После познати на звездата от социализма споделиха, че имала нищожно ниска пенсия и затова припечелвала някой лев като чистачка на входове на столични кооперации, докато все още била по-здрава, за да може да оцелява.

Павлова става прочута с патриотичния шлагер „Нашата мила родна страна“, обявен за „Мелодия на годината“ за 1972 г. Носителката на приза „заслужил артист“ пее до началото на 90-те години, след което се скрива от светлината на прожекторите.

Според запознати певицата често е пътувала при дъщеря си, устроена в чужбина, но какво ги е отдалечило и защо Павлова продължава да бедства, никой не се наема да каже. Последното интервю, дадено лично от изпълнителката на патриотичния рефрен „Пътнико свиден“, е през 1996 г.

Оттогава тя изпада в забвение. През 2021 г. последното правителство на Бойко Борисов излъчи парични награди за именити певци, автори и музиканти от „Златният Орфей“ и естрадата, които те ще получават в срок от 3 години. Името на Ани Павлова се появи във второ, разширено издание на списъка с отличените, но то не мина одобрение.

Финансовите ѝ проблеми започват с боледуването на съпруга ѝ, който издъхнал след 8-годишно залежаване вкъщи и няколко тежки болнични престои.

За да плати борчовете, които натрупала покрай продължителното му боледуване, певицата дори продала почти на безценица огромния семеен апартамент на прословутата столична ул. „Оборище“. Големият удар, който я сринал със земята, била внезапната смърт на сина ѝ – известния джаз музикант Васил Пармаков.

Талантливият джазмен се спомина през пролетта на 2016 г., а цялата музикална гилдия бе в шок от загубата му. На погребението му Ани не бе на себе си, но нейни съседи доверяват, че с времето се стабилизирала психически. Макар да изкарвала месеца само с пенсията и заработеното като чистачка, винаги излизала от дома си накипрена и облечена с някогашните си сценични тоалети. За нея не били забравили част от колежките ѝ, които често я викали на по кафе. Първата ѝ приятелка Лили обаче не поддържала контакт с нея от години и не изявявала желание да ѝ окаже нито морална, нито финансова подкрепа.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Нинова обърна гръб на Киро и Асен: Гласувахме против! Решенията ви са неразумни
Next: Ето го Рашко от Пловдив, който отиде на бал с каляска

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.