Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Много хора тръгват към Одрин: Този път българите пазаруват евтини…
  • Новини

Много хора тръгват към Одрин: Този път българите пазаруват евтини…

Иван Димитров Пешев октомври 19, 2023
eddewfdgdfgregerg.png

Досега биехме път до Одрин за храни и прах за пране, а сега вече ще пазаруваме
и хапчета, дивят се изнервени пловдивчани, след като от понеделник антибиотици и лекарствата за диабет
се дават само срещу електронни рецепти.

 

Новата система обаче тръгна с големи проблеми. Фармацевтите масово връщат пациенти и не изпълняват електронните рецепти, алармираха от Лекарския съюз.
Най-честото обяснение е, че предписаният медикамент липсва. За да бъде заменен с друг, трябва да има поставена отметка от лекаря, което означава
ново разкарване.

 

Друг проблем е, че често рецепти, които са издадени преди часове, не се отварят
и хората трябва да чакат дълго време. В аптеката, според новите изменения, пациентите трябва да представят ЕГН и дата
на изписване на рецептата, за да бъде намерена в Националната информационна система.

 

„Рецептите по Здравна каса са милиони в базата данни, а сега се прибавят и тези,
които са за свободна продажба, а това води до още по-голямо натоварване“, коментира
Димитрия Стайкова, председател на Регионалната фармацевтична колегия в Пловдив.

 

„Ако ще трябва да се разкарвам няколко пъти или да чакам аптекарката да ми открие
рецептата  в компютъра, мога да отскоча с колата до Турция и да си купя лекарството от там.
Хем ще ми легне по-евтино“, беше коментар, който събра много „лайкове“ в мрежата.
Към туризъм за хапчета се канят да прибегнат и много други пловдивчани.

 

„Досега ходех в Турция да купувам лекарства, които липсват в нашите аптеки или
такива от първа необходимост, защото са по-евтини. Сега ще взимам вече и антибиотици
за всеки случай.

 

Имам две деца и родители, които редовно боледуват през зимата.
След прегледа влизах в първата аптека и купувах лекарствата.

Сега, ако трябва всеки път да чакам като днес, ще трябва да си взимам отпуска“,
коментира 41-годишният Пламен Георгиев, който чакаше изписаната му е-рецепта да
се появи в системата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голяма изненада! Чаровна брюнетка сяда в стола на Хекимян в bTV?
Next: Българи масово си купуват евтини мебели от Турция – ето колко ви излиза с всичко включено

Последни публикации

  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.