Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мнозина казват, че е бил живият дявол: Распутин е предрекъл всичко до днес, задава се черна съдба на човечеството
  • Новини

Мнозина казват, че е бил живият дявол: Распутин е предрекъл всичко до днес, задава се черна съдба на човечеството

Иван Димитров Пешев април 4, 2022
rasputiniani.jpg

Сибирският ясновидец предсказал и Третата световна война, и глобалния потоп

Сибирският ясновидец и приятел на императорското семейство Григорий Распутин в книгата си „Благочестиви размисли”, публикувана през 1912 г., прави много предсказания.

Някои от тях вече са се сбъднали, докато други, струва си да се надяваме, никога няма да се сбъднат, пише Блиц.

Распутин успешно предсказва смъртта си и смъртта на императорското семейство. Сред успешните му прогнози са и превратът през октомври 1917 г. и изобретяването на атомни електроцентрали.

Кули ще бъдат построени по целия свят, те ще бъдат замъци на смъртта. Някои от тези замъци ще се срутят и от тези рани ще изтече гнила кръв, която ще зарази земята и небето, пише ясновидецът.

Въпреки това прогнозите, които все още не са се сбъднали, са още по-лоши. Распутин в книгата си пише за глобалния потоп – „моретата, като крадци, ще влязат в градове, къщи и земите ще станат солени“, за загубата на морални ценности от човек, за клонирането на хора без душа и накрая за третата световна война.

Три гладни змии ще пълзят по пътищата на Европа, оставяйки след себе си пепел и дим, те имат една къща – и това е меч, и те имат един закон – насилието, но, влачейки човечеството през прах и кръв, те самите ще умрат от меч, – пише приятелят на императорското семейство.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Прокуратурата за списъка на МВР: Разследваме ги, това е атака срещу съдебната власт
Next: Светът замлъкна, немислимото се случва: Дивашко клане на цивилни край Киев, руснаците избиват наред

Последни публикации

  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
  • Тишината в апартамента беше станала физическа. Беше тежка, лепкава, притискаше гърдите на Надя и правеше всяко вдишване плитко и болезнено. Три месеца. Деветдесет и два дни, откакто светът ѝ се беше срутил
  • Сестра ми, Анелия, е самотна майка и финансово ѝ е изключително трудно. Животът ѝ се стече така – поредица от лоши решения и още по-лош късмет, или поне така твърдеше тя. Аз, Лилия, от друга страна, бях поела по различна пътека
  • Обаждането дойде във вторник, кратко и делово, сякаш обсъждаше логистика, а не семейно събиране. „Ще правим вечеря в събота. Само ние. Баща ми също ще е тук. Ти донеси десерт.“
  • Сега съм на седемдесет и осем. Живот, изпълнен с труд, но и с изобилие. Отгледал съм три деца – Даяна, Асен и Теодора. И осинових Иван
  • Студената, флуоресцентна светлина на офиса сякаш жужеше в унисон с подигравката. Дванадесет години. Дванадесет години от живота ми, прекарани в тази сграда, взирайки се в екрани, пропускайки рождени дни, отлагайки почивки. Дванадесет години вярност, която се изпари в мига, в който видях фиша за заплатата на Десислава.
  • Съпругата ми често е затрупана с работа, така че обикновено съм само аз и момчетата. Миналия уикенд ги заведох на панаир край пътя.
  • Преди няколко дни синът ми Мартин каза, че очакват бебе. Новината трябваше да ме изпълни с чиста, нефилтрирана радост. И ме изпълни, но само за миг. Беше като проблясък на слънце в буреносен ден – кратък и веднага погълнат от облаци
  • Студената сутрешна светлина се процеждаше през щорите от истинска дървесина, осветявайки частици прах, които танцуваха мързеливо в скъпия въздух на спалнята. Мартин закопчаваше маншетите на ризата си
  • Бившият ми приятел ми подари плюшено мече, което държеше букет в едната лапа и кутия в другата. Знаеше колко не харесвам тези „събирачи на прах“. Казах му, че по-добре да ми беше купил бургери, отколкото този боклук!
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.