Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Моделка почина при неясни обстоятелства, докато била на гости в апартамента на бизнесмен
  • Новини

Моделка почина при неясни обстоятелства, докато била на гости в апартамента на бизнесмен

Иван Димитров Пешев април 13, 2023
dasmdmasdiasdkas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Полицейските власти в Аржентина са започнали разследване по повод смъртта на 26-годишния модел Емили Родригес Сантош. Младата жена е загинала на място след падане от 6-ия етаж на луксозен апартамент, собственост на бизнесмена Франциско Валиенте, в столицата Буенос Айрес.

Все още не са ясни обстоятелствата, довели до трагедията, като от полицията допълниха, че жертвата е била гола при настъпването на смъртта.

Разследващите коментираха за медиите, че заедно със Сантош били още две жени в апартамента на Валиенте, който за момента е и единственият заподозрян за убийството на модела.

Едната от тях, на 37 години, с инициали Х.М., е била близка приятелка със заподозрения, докато другата, чиято възраст и самоличност не се съобщават, си тръгнала от апартамента точно в момента на падането на Сантош.

Сантош, която е родена в Бразилия, но от няколко години живееше в Буенос Айрес, е била на вечеря с група приятели, в т.ч. с Х.М., когато по-късно тя и други две жени отишли в дома на Валиенте.

Около 9 часа на следващата сутрин съседи подали сигнал в полицията за писъци на разстроена жена, а няколко минути по-късно Сантош полетяла от 6-ия етаж и паднала на тротоара. Пристигналите на адреса спешни екипи се натъкнали на голото тяло на жената, която вече била мъртва.

Съседи обясниха, че Франциско Валиенте почти всяка вечер е организирал партита с разни момичета, поради което „стенанията не били необичайни“. Полицаите, претърсили апартамента на Валиенте, посочиха, че на мястото е бил открит единствено алкохол, но не и наркотици, а леглата са били разхвърляни.

От следствието казаха още, че по ръцете на Х.М. имало следи от одраскване, което предполага, че се е сборичкала с друга жена.

Сантош е загинала на място

Междувременно Валиенте отрича да има нещо общо със смъртта на Сантош, допълвайки, че тя е починала след пристъп на паник атака. Близки и приятели на модела обаче категорично не вярват, че Сантош сама си е посегнала живота.

Разследването по случая продължава.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Как се живееше по времето на соца, когато баничката беше 10 ст, хляба 26 ст, бирата 32 ст. и още
Next: Нана Гладуиш през сълзи: Това го разкривам за пръв път, колкото и абсурдно да прозвучи

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.