Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Моделка почина при неясни обстоятелства, докато била на гости в апартамента на бизнесмен
  • Новини

Моделка почина при неясни обстоятелства, докато била на гости в апартамента на бизнесмен

Иван Димитров Пешев април 13, 2023
dasmdmasdiasdkas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Полицейските власти в Аржентина са започнали разследване по повод смъртта на 26-годишния модел Емили Родригес Сантош. Младата жена е загинала на място след падане от 6-ия етаж на луксозен апартамент, собственост на бизнесмена Франциско Валиенте, в столицата Буенос Айрес.

Все още не са ясни обстоятелствата, довели до трагедията, като от полицията допълниха, че жертвата е била гола при настъпването на смъртта.

Разследващите коментираха за медиите, че заедно със Сантош били още две жени в апартамента на Валиенте, който за момента е и единственият заподозрян за убийството на модела.

Едната от тях, на 37 години, с инициали Х.М., е била близка приятелка със заподозрения, докато другата, чиято възраст и самоличност не се съобщават, си тръгнала от апартамента точно в момента на падането на Сантош.

Сантош, която е родена в Бразилия, но от няколко години живееше в Буенос Айрес, е била на вечеря с група приятели, в т.ч. с Х.М., когато по-късно тя и други две жени отишли в дома на Валиенте.

Около 9 часа на следващата сутрин съседи подали сигнал в полицията за писъци на разстроена жена, а няколко минути по-късно Сантош полетяла от 6-ия етаж и паднала на тротоара. Пристигналите на адреса спешни екипи се натъкнали на голото тяло на жената, която вече била мъртва.

Съседи обясниха, че Франциско Валиенте почти всяка вечер е организирал партита с разни момичета, поради което „стенанията не били необичайни“. Полицаите, претърсили апартамента на Валиенте, посочиха, че на мястото е бил открит единствено алкохол, но не и наркотици, а леглата са били разхвърляни.

От следствието казаха още, че по ръцете на Х.М. имало следи от одраскване, което предполага, че се е сборичкала с друга жена.

Сантош е загинала на място

Междувременно Валиенте отрича да има нещо общо със смъртта на Сантош, допълвайки, че тя е починала след пристъп на паник атака. Близки и приятели на модела обаче категорично не вярват, че Сантош сама си е посегнала живота.

Разследването по случая продължава.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Как се живееше по времето на соца, когато баничката беше 10 ст, хляба 26 ст, бирата 32 ст. и още
Next: Нана Гладуиш през сълзи: Това го разкривам за пръв път, колкото и абсурдно да прозвучи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.