Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мой приятел си направи тайник в колата и той е направо неоткриваем
  • Новини

Мой приятел си направи тайник в колата и той е направо неоткриваем

Иван Димитров Пешев юни 26, 2023
ttasrwqtwqtwqhfdhf.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Искали ли се поне веднъж да направите свой собствен тайник?

 

Мнозина ги правят за всеки случай. Някои пък получават удоволствие от това, което майсторят със своите собствени ръце.

Но тайникът не е задължително да се намира в дома ви. Той може да бъде направен и във вашето транспортно средство – тогава всичките ви важни вещи винаги ще са ви под ръка.

В този материал вие ще научите за младеж, който наистина успя да си направи надежден тайник в колата, а също ще разберете и как да го направите.

Тайници

Почти всеки си има свой тайник. На някои той действително е необходим, за да скрият там своите тайни или лични вещи, други го правят само за себе си.

Всъщност, дори и да криете дневника си под матрака, това вече може да се нарича тайник!

Затова може смело да се заяви, че всеки си има свой неосъзнат тайник.

Има и такива хора, които просто изпитват удоволствие от това, че крият неща на тайни места, а други, напротив, сами обичат пък да създават тайници.

Те могат да бъдат най различни, а някои от тях въобще да не се отличават от обикновените предмети в дома ви.

Например, ако имате ненужна книга, то тя може да бъде превърната в тайно място.

Ако имате кола, то в нея може да се направи дост хубав тайник, който просто никой да не може да намери.

Той няма да е много голям, затова пък ще бъде доста надежден,

Как да си направим тайник в колата

И така, за да направим нашия тайник със собствените ни ръце, ние ще трябва да следваме едни прости инструкции:

Да се намерят всичките необходими материали, а именно малка кръгла кутийка с диаметър от 10 до 15 сантиметра, стара подложка за компютърна мишка, двустранно тиксо, цветни и черни маркери а също и ножици.

Много е важно кутийката да е точния размер, иначе тайникът ще стане твърде голям и няма да влезе в поставката за чашата

Когато всичките материали са готови, може да се пристъпи към следващата стъпка.

Вземете подложката за мишка и изрежете кръг със съшия диаметър, какъвто е диаметърът на кутийката, или малко по-голям, за да имате малък запас.

Постарайте се да изрежете кръга максимално равно и внимателно, все пак той ще е маскировката на вашия таймик.

Залепете този кръг върху вашата кутия с помощта на лепило или тиксото.

Този кръг трябва плътно да приляга към капака на кутийката, ако вашата кутийка частично се показва, то за удобство може да разделите кръга на няколко секции.

Сложете нещо ценно във вашия тайник, а след това го поставете в поставката за чаша.

Както виждате, това е просто идеалното място за вашия неголям нов тайник в колата.

Резултатът

По този начин може да се сдобиете с надежден тайник в колата си.

Да, той не побира много, но в него може да се сложат дребни скъпоценности или пари

В това тайно място никой няма и да си помисли да търси вашите пари, затова и тайникът изпълнява толкова удачно своите функции.

Всъщност, в колата могат да бъдат направени доста тайници.

Какво ли не измисля фантазията на хората. Секретен отсек в жабката, скрита ниша под седалките, тайник във дръжката на вратата и какви ли още не тайни места.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българин намери заровено голямо съкровище при изкопни работи
Next: Къде да скриете пари у дома: Най-добрите и сигурни скривалища

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.