Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Моментът настъпи! Пожелай си нещо тази нощ и то ще се сбъдне! Трябва да е от сърце!
  • Новини

Моментът настъпи! Пожелай си нещо тази нощ и то ще се сбъдне! Трябва да е от сърце!

Иван Димитров Пешев септември 13, 2023
fdhfgnfgnfgngfn.jpg

На 14 септември, Българската православна църква отбелязва един от най-тържествените и светли християнски празници – въздвижението на Светия животворящ Кръст Господен, известен също като Кръстовден.

Според вярванията, в нощта преди Кръстовден, Господ слезе на земята и изпълнява всеки искан от Него с вяра и любов. Този обичай има най-силно влияние в местността Кръстова гора, където се смята, че е заровен Христовият кръст. Мнозина се отправят там, за да пренощуват под звездите, надявайки се на чудо, което да подобри техния живот. Това място е обвито в легенди – някога тук стоял манастир, в който се пазела част от свещения кръст.

Според историята, манастирът е бил нападнат и опожарен от турците, а монасите – избити. Обаче частицата от кръста е останала скрита някъде на това място. Затова хората и в наши дни вярват, че местността има нещо свещено.

Потокът на поклонници към Кръстова гора не спира през цялата година, най-многолюден и силен е именно на 13 и 14 септември. Всеки, който посети това място, търси камъче с белязан кръст върху него, вярвайки, че като го донесе у дома, то ще го предпази от зли сили и ще донесе здраве и късмет. Някои дори връзват цветни панделки и конци на „дървото на желанията“ и вярват, че то ще им помогне да се сбъднат.

Празникът се нарича Кръстовден не само поради „честния кръст“, но и заради това, че денят „се кръстосва с вечерта“, което означава настъпване на равноденствие. Жените обичат да „кръстосват“ цветята в градината, докато мъжете носят кръста си, за да се предпазят от студа.

Според фолклорните вярвания, слънцето „тръгва назад“ на Кръстовден, което означава, че есента настъпва. В някои райони на страната празникът се нарича гроздоберник, защото започва времето на събиране на грозде.

На този ден най-възрастната жена в семейството по традиция трябва да пече специална обредна пита, наречена Кръстова пита, която е украсена с голям кръст по средата. Питката се нарязва и раздава на всички на масата след молитва, придружена с думите: „Кръстец кръст да боли, мене кръст да не боли.“

И сега, помислете за вашето желание, изпратете го в полунощ с молитва към Господ и вярвайте, че то ще се сбъдне!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Прокуратурата с информация за нахлуването в дома на прокурорския син от Перник
Next: Шок в София: Троен спешен екип е извикан за уж умираща жена

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.