Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Моментът настъпи! Пожелай си нещо тази нощ и то ще се сбъдне! Трябва да е от сърце!
  • Новини

Моментът настъпи! Пожелай си нещо тази нощ и то ще се сбъдне! Трябва да е от сърце!

Иван Димитров Пешев септември 13, 2023
fdhfgnfgnfgngfn.jpg

На 14 септември, Българската православна църква отбелязва един от най-тържествените и светли християнски празници – въздвижението на Светия животворящ Кръст Господен, известен също като Кръстовден.

Според вярванията, в нощта преди Кръстовден, Господ слезе на земята и изпълнява всеки искан от Него с вяра и любов. Този обичай има най-силно влияние в местността Кръстова гора, където се смята, че е заровен Христовият кръст. Мнозина се отправят там, за да пренощуват под звездите, надявайки се на чудо, което да подобри техния живот. Това място е обвито в легенди – някога тук стоял манастир, в който се пазела част от свещения кръст.

Според историята, манастирът е бил нападнат и опожарен от турците, а монасите – избити. Обаче частицата от кръста е останала скрита някъде на това място. Затова хората и в наши дни вярват, че местността има нещо свещено.

Потокът на поклонници към Кръстова гора не спира през цялата година, най-многолюден и силен е именно на 13 и 14 септември. Всеки, който посети това място, търси камъче с белязан кръст върху него, вярвайки, че като го донесе у дома, то ще го предпази от зли сили и ще донесе здраве и късмет. Някои дори връзват цветни панделки и конци на „дървото на желанията“ и вярват, че то ще им помогне да се сбъднат.

Празникът се нарича Кръстовден не само поради „честния кръст“, но и заради това, че денят „се кръстосва с вечерта“, което означава настъпване на равноденствие. Жените обичат да „кръстосват“ цветята в градината, докато мъжете носят кръста си, за да се предпазят от студа.

Според фолклорните вярвания, слънцето „тръгва назад“ на Кръстовден, което означава, че есента настъпва. В някои райони на страната празникът се нарича гроздоберник, защото започва времето на събиране на грозде.

На този ден най-възрастната жена в семейството по традиция трябва да пече специална обредна пита, наречена Кръстова пита, която е украсена с голям кръст по средата. Питката се нарязва и раздава на всички на масата след молитва, придружена с думите: „Кръстец кръст да боли, мене кръст да не боли.“

И сега, помислете за вашето желание, изпратете го в полунощ с молитва към Господ и вярвайте, че то ще се сбъдне!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Прокуратурата с информация за нахлуването в дома на прокурорския син от Перник
Next: Шок в София: Троен спешен екип е извикан за уж умираща жена

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.