Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:
Денис тичаше по задачи, когато видя малко момиченце на автобусната спирка. Тя се приближи до него и го попита дали предстоящият автобус може да я отведе до определено място, написано на бележка, която му беше дала. Той беше изненадан да види домашния си адрес на него, а след това откри нещо по-шокиращо.
Денис чакаше автобуса, за да го откара у дома. След работа той вършеше задачи дълго време, но най-накрая беше готов и готов за почивка. Той седна на пейката на автобусната спирка и изчака превозното средство да пристигне. Надяваме се, че няма да отнеме много време.
Изведнъж видя малко момиченце близо до себе си и то нежно го потупа по рамото. „Здравейте, господине. Мога ли да използвам този автобус, за да стигна до тук?“ — попита момичето, спъвайки се в думите по детски. Все пак Денис разбра какво му казваше и тогава тя му подаде бележка. Той грабна и го погледна, малко объркан, защото това малко дете не трябваше да е само на улицата и да иска да се вози на автобус.
Но се случи нещо още по-шокиращо. Видя адреса си написан на бележката. Трябваше да е грешка. „Защо искаш да отидеш тук, момиченце?“ — попита той, връщайки съобщението на хлапето.
„Няма никой на име Лина. Има жена на име Линда, ако това помага“, разкри жената и нещо в мозъка на Денис щракна.
„Трябва да намеря баща си. Мама ми даде тази бележка и каза, че е там“, отговори момичето с лекия си детски тон. Веждите на Денис се повдигнаха изненадано от изявлението й.
Това беше невъзможно. Очевидно това беше домашният му адрес и той никога не е бил баща, но сега беше любопитен. „Къде е майка ти?“
„Тя е в болница. Днес се разболя. Трябва да намеря татко, за да не съм сама“, обясни тя, като погледна сериозно Денис, но той беше още по-смаян от думите й.
Майка й й беше казала да намери този адрес просто така? — чудеше се той мълчаливо. Те живееха в сравнително безопасно малко градче в Бофорт, Южна Каролина, но все пак това беше опасна задача, особено за толкова малко дете. Тя може да бъде отвлечена или по-лошо.
Автобусът до дома му пристигна и Денис реши да я упъти. „Това е автобусът, който ще те отведе у дома. Аз ще бъда с теб“, увери я той и момичето кимна, внезапно хващайки ръката му с най-голямо доверие на света. Денис не можеше да повярва, защото никога не е бил добър с децата, но това момиче изглежда безусловно вярваше в него.
Внезапно усети как го обзема защитен инстинкт и не я оставяше сама. Качиха се заедно в автобуса и мълчаха по време на пътуването. „Тук сме. Да тръгваме“, каза той и се изправи, извеждайки я от автобуса.
Те застанали пред дома му, а момичето се изненадало, когато той отворил вратата. — Тук ли живееш? — попита тя с широко отворени и любопитни очи.
„Да. Това е моята къща.“
— Значи познаваш баща ми? — продължи тя.
„Ами, не знам. Разкажи ми повече за себе си. Как се казваш? Как се казва майка ти?“
„Казвам се Лиза, а майка ми е Лина“, отговори тя.
Денис се намръщи, защото не познаваше никого в града на име Лина, но може би щеше да се обади. Беше решен да помогне на това момиче и внезапно му хрумна нещо. „Мога ли да видя бележката отново?“ — попита той и Лиза отново му подаде листа.
Още веднъж видя адреса си, потвърждавайки, че това всъщност е неговият дом, но имаше нещо от другата страна. Пишеше: „Мемориална болница Бофорт. Ще обясня всичко“.
Денис се намръщи. — Каза, че майка ти е в болницата, нали? — попита той и тя кимна замислено. — Добре, ще я посетим.
Той отново хвана момиченцето за ръката и те взеха друг автобус, за да стигнат до болницата. Той попита дали Лина е приета днес в сестринския пункт и сестрата поклати глава.
„Няма никой на име Лина. Има жена на име Линда, ако това помага“, разкри жената и нещо в мозъка на Денис щракна. Момиченцето не можеше да произнесе правилно името на майка си. Майка й беше Линда и Денис наистина я познаваше. Те имаха мимолетен роман преди години и не се бяха виждали повече.
„Мога ли да я видя? Аз съм с дъщеря й“, попита Денис, махвайки към детето, което все още хващаше ръката му.
„Да, но тя току-що е излязла от операция. Може известно време да не е в съзнание“, обясни сестрата и му каза номера на стаята си.
Денис и Лиза стигнаха там и момиченцето изтича до леглото. Но дори и на нейната възраст тя знаеше, че майка й е в деликатно състояние. И така, тя внимателно я хвана за ръката и започна да говори нежно. Очите на Линда се отвориха и тя се усмихна слабо на дъщеря си.
„Един човек ми помогна да стигна до тук. Той живее на адреса, мамо!“ Лиза внезапно се разкри, сочейки към Денис, застанал неловко по-близо до вратата.
— Линда? въздъхна той и се приближи.
— О, Денис — започна тя и се опита да стане, но Денис го разубеди. „Много съжалявам за това. Сигурен съм, че имате милион въпроси.“
„Да. Но можем да ги запазим за друг път. Почивай си засега“, каза й той и грабна един стол, за да седне до нея. Пусна телевизора, за да разсее Лиза, и те изчакаха майка й да се събуди отново.
Момиченцето заспа бързо и Линда се събуди отново няколко часа по-късно. Вече можеха да говорят по-насаме.
„Сега, защо изпрати това момиченце само в това странно приключение, Линда? Беше лудост. Защо не ми се обади?“ — попита Денис. Той вече подозираше кой е бащата на Лиза и Линда трябваше да знае колко опасно е било това начинание.
„Знам. Беше лудост. Но бях болен от известно време и всичките ми приятели ме изоставиха. Никой не искаше да гледа Лиза, но не знам какво си мислех, като я изпратих да те намери така. прав съм. Работата е там, че си спомних само адреса ви, не и телефонния ви номер, и не знаех какво друго да направя. Мисля, че мозъкът ми беше твърде уморен, за да мисли правилно. Но предполагам… вие разбрахте, че тя е дъщеря ти — опита се да се оправдае тя, думите й излизаха бавно и слабо.
„Да, разбрах го веднага, когато сестрата каза, че се казваш Линда. Лиза каза, че е Лина“, добави Денис.
Линда се засмя леко. — О, тя го прави.
„Ще изясним нещата, Линда. Добре? Трябваше да ми кажеш, когато забременяхте. Бих се засилил, но добре, това е миналото. Засилвам се сега“, заяви Денис, и Линда кимна със слаба усмивка.
За щастие тя се оправи достатъчно скоро след операцията и двамата започнаха да споделят родителските задължения. Лиза дори остана някои уикенди с него. Говореха предимно за момиченцето си и нещата бяха спокойни. Но в крайна сметка те откриха всички общи неща, които имаха, и той очакваше с нетърпение да ги вижда и двамата всеки ден.
В крайна сметка Денис разбра нещо един ден и отиде направо до автобусната спирка, където знаеше, че Линда слезе след работа, за да вземе Лиза от детската градина.
„О, хей. Какво правиш тук? Искаше ли да вземеш Лиза днес?“ — учуди се Линда с широка усмивка.
— Всъщност не — започна Денис и се усмихна свенливо на майката на детето си. — Но се чудех дали бихте могли да ми помогнете да намеря този адрес?
Линда се ухили, но се обърка, когато грабна бележката, която той й даде. Имаше домашния адрес на Линда. Този път тя се засмя на глас. „Какво правиш?“
— Обърни го.
И така, тя го направи и на гърба пишеше: „Ще се омъжиш ли за мен?“
Ръката на Линда се приближи до устата й и тя почти заплака. — Да — прошепна тя и Денис я вдигна в прегръдките си в силна прегръдка.
Какво можем да научим от тази история?
Най-добре би било да не вземате решения вместо други хора. Линда трябваше да каже на Денис, когато забременя, и можеха да решат какво да правят заедно.
Винаги имайте план Б за вашите деца. Въпреки че всичко се получи, Линда не трябваше да изпраща дъщеря си на това опасно приключение. Можеше нещо да й се случи. Трябваше да се свърже с Денис по-рано или да има друг план за Лиза.
Споделете тази история с приятелите си. Може да озари деня им и да ги вдъхнови.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: