Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Момичето изчезнало по време на полет, скоро горката майка разбрала истината
  • Новини

Момичето изчезнало по време на полет, скоро горката майка разбрала истината

Иван Димитров Пешев юли 28, 2023
fytjtkukguilui.jpg

Моя приятелка е стюардеса. Често чувам невероятни истории от нея, които се случват в самолета. Тя постоянно натъртва колко важна е безопасността по време на полет. Има и една много поучителна история за това.

Оля (моята приятелка) работи като стюардеса от няколко години. Това обаче й се случва за първи път. При един една от пасажерките заявила, че детето й е изчезнало. По думите на жената тя се е качила на самолета с новородено бебе и тригодишно момиченце. Младата дама се разплакала и казала, че е отишла само за минута, за да смени пелените на бебето.

На няколко пътници в съседство им омръзнало да слушат охканията й и започнали да твърдят, че жената била само с едно дете. Било повече от странно.

Приятелката ми за всеки случай попитала дали майката наистина се е качила на борда с две деца. Тя раздразнено потвърдула. Въпреки това двойка, седяща наблизо, се обадила. Те твърдели, че младата майка приема някакви витамини.

„Пих успокоителни, защото ужасно ме е страх от летене. Моля, помогнете ми да намеря детето си!“

Търсенето на детето

Стюардесата претърсила целия салон, но не намерила дете, което да отговаря по описание на дъщерята на жертвата. Решили да претърсят горните рафтове и големите чанти. Много пътници протестирали.

Собственикът на антикварен магазин бил особено придирчив, защото имал няколко скъпи вещи в чантата си. Между другото, моят приятелка проверила данните в системата и се оказало, че жената наистина се качила на самолета с две момичета.

След като чантите били проверени и не било открито нищо, жената забелязала мъниста на пода.

Подобни имало и в колието на дъщеря й. Няколко от тези имитации на перли лежали около вратата на багажното отделение. Майката със сълзи помолила Оля да отвори това отделение.

Приятелката ми дълго се съпротивлявала, защото тази част на самолета винаги е затворена. Детето просто не можело да бъде там. Да, и пътниците започнали да реагират гневно за неприкосновеността на личния им живот и неща от този род…

Въпреки това състрадателната Оля решила да наруши правилата. Тя взела ключа от пилота и отворила отделението. Зад огромен стелаж с куфари било открито момичето. Тя лежала в безсъзнание.

За щастие детето скоро дошло на себе си и посочило двойката, която била най-възмутена. Оказало се, че са откраднали скъпоценна брошка от търговеца на антики и момичето ги видяло.

За да попречат на детето да каже на някого, крадците изчакали майката да си тръгне и грабнали детето. Имали голям късмет, че багажното отделение било отворено за кратко по това време…

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Селска напитка, която прави чудеса с организма: Нашите прабаби са я използвали като лек за много болести
Next: Вадете бурканите, сега ще ви кажа какво ще стане с парите ви за втората пенсия, обяви експерт

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.