Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Момиче влезе в болница със силно главоболие, а събуди се след 4 дни в болница с шокиращо разкритие
  • Новини

Момиче влезе в болница със силно главоболие, а събуди се след 4 дни в болница с шокиращо разкритие

Иван Димитров Пешев януари 26, 2023
ashashasdf.png

Майката на момичето разказва историята: „Дъщеря ми извика от спалнята същата вечер. Каза ми, че болката става непоносима.

Помогнах й да стигне до банята, но там тя изпадна в гърч. Наложи се да викна спешна помощ. Мислех, че става въпрос за епилептичен пристъп. Първото нещо, което попитаха лекарите обаче, бе дали Ебони е бременна”, поде историята си Шери.

Тя естествено отрекла, но след като я попитали отново, забелязала, че изведнъж щерка й започнала да има коремче.

„Лекарите ми обясниха, че конвулсиите правят бебето активно”, споделя Шери.

Не изпускай тези оферти:

Момичето е откарано в болница, където й е направено спешно цезарово сечение.

Оказва се, че Ебони е получила усложнение – прееклампсия и именно заради нея са започнали гърчовете.

Прееклампсията е определяна като всяко повишение на кръвното налягане и появата на белтък в урината, настъпили след двайстата седмица на бременността при жени, които дотогава са имали нормално кръвно налягане. Оставена нелекувана, прееклампсията може да доведе до сериозни, потенциално фатални, усложнения, както за майката, така и за плода. Прееклампсията може да започне внезапно, както и да се развие постепенно.

 

След като момичето най-накрая идва в съзнание след 4 дни, в ръцете й е дадено здраво момичене родено с тегло 3,480 грама.

Ебони се шокирала: „Това не е мое. Какво правите?! Защо ми го давате?!”, питала тя сестрата. Тогава майка й й обяснила какво се е случило.

На момичето й било много трудно да повярва, но й било още по-трудно да опровергае доказателствата, лежащи на гърдите й. Бебето е кръстено Елоди.

 

Както се оказва, момичето е родено с рядка патология и има две отроби. Ето защо менструацията е продължила, въпреки бременността. Това е и причината Ебони да не подозира, че може да е бременна. Стомахът й не растял заради специфичното местоположение на матката.

 

Според лекарите Елоди е бебе чудо. Жени с проблемите на Ебони с години се опитват да забременеят, но все без успех. Ако успеят да заченат, често пъти те просто не могат да износят бебето.

 

Седмица след раждането младата майка и дъщеричката й се връщат у дома.

„Изобщо не бях готова да стана майка. Но не съжалявам. Това е най-красивото и малко чудо в живота ми”, признава Ебони

Continue Reading

Previous: Бабата, която е на 117 години и пращи от здраве и и жизненост разкри на какво се дължи дълголетието ѝ
Next: Ако видите такава буболечка в дома си, веднага потърсете помощ. Не се опитвайте сами да я затриете!

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.