Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Момиче изпита зверска болка в корема и реши, че има апендицит, но когато в спешното я приеха, тя остана в шок от причината
  • Новини

Момиче изпита зверска болка в корема и реши, че има апендицит, но когато в спешното я приеха, тя остана в шок от причината

Иван Димитров Пешев януари 29, 2023
gashasfsdgf.png

Морган Лант от Колчестър, Англия, обичала шумните партита, забавлявала се с гаджето си и се наслаждавала с всички сили на живота. Един ден обаче съдбата й поднесла шокираща изненада, пише The Sun.

19-годишната тийнейджърка останала да пренощува в дома на приятеля си Том Кери.

Цяла нощ момичето не успяло да мигне заради зверски болки в стомаха.

Не изпускай тези оферти:

Морган взела обезболяващи с надеждата, че всичко ще отмине. Но положението не спирало да се влошава.

Изплашена, британката решила, че има апендицит и заедно с приятеля си отишла до най-близката болница.

20-годишната дъщеря на Алисън й каза, че е бременна, а само седмица след това бъдещата баба разбра нещо шокиращо (СНИМКИ)

Там ги чакала огромна изненада. Лекарите казали на Морган, че трябва да проверят дали не е бременна. 19-годишното момиче се изсмяло в отговор и заявило, че от 3 години взима противозачатъчни. Нямала и голям корем.

Медиците обаче настоявали, а след прегледа й съобщили, че не просто е бременна, а всеки момент ще роди.

Новината буквално шокирала младежите.

 

„Не можах да повярвам, че 9 месеца съм носила бебе, без да разбера нещо. Бях шокирана, а Том започна да плаче. Мислили сме за деца, но едва след като навършим 25.

Познавам го от 13-годишна, обичахме се… Бях щастлива, че той беше до мен в този момент“, разказва Морган.

 

10 часа по-късно на бял свят се появила дъщеря им Алая. Бебето било напълно здраво, а мама и татко, въпреки шока – много щастливи.

Наложило се двамата много бързо да се подготвят за новия си живот като родители, но това само укрепило връзката им.

 

„Когато акушерката я сложи в прегръдките ми, се влюбих безумно“, добавя 19-годишната британка.

„Хората казват, че сигурно съм знаела, че съм бременна, но, честно казано – нямах никаква представа“, казва още младото момиче.

Хана бе опустошена от новината, че страда от безплодие! 8 години след страшната вест обаче се случи истинско чудо и… (СНИМКИ)

Единственият сигнал, че нещо не е наред, били умората и болките в гърба, които Морган започнала да изпитва в началото на тази година.

„Бебето беше най-големият шок в живота ми, но и най-хубавото нещо“, споделя тийнейджърката.

Continue Reading

Previous: Опечалени отидоха да запалят свещ на гробищата, когато чуха вик за помощ, като че от отвъдното
Next: Приятелят ѝ загина нелепо, а когато ѝ позволиха да прибере вещите му, тя остана в шок от това, което откри в портфейла

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.