Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Момиче от България кара Airbus, родителите й гледали зайци и крави
  • Новини

Момиче от България кара Airbus, родителите й гледали зайци и крави

Иван Димитров Пешев май 5, 2023
bgrarsairiasrlaskras.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Семейството й се изселило в Турция по време на Възродителния процес през 1989 г.

Известна е сред колегите си като “бебето пилот”

На смела млада дама, родена в България – Сафие Адемоглу, турската авиокомпания Turkish Airlines посвети рекламен филм, излъчен в ютюб.

Клипът, посветен на красавицата с бадемови очи, е озаглавен “Истинска история за успех” . Вече е гледан от над 1 млн. зрители. И има защо – Сафие днес е капитан и управлява едни от най-мощните самолети Airbus 2320 и Airbus 2321. Напористата дама

по нищо не отстъпва на над 3000 пилоти

в престижната авиокомпания. Макар че още сред колегите си е известна с прозвището “бебето пилот”.

 

“За нас е гордост, че обикновено момиче от с. Менгишево, община Върбица, Шуменско, днес е известно име сред пилотите на компанията. И нашата Сафие е в главната роля в този клип. Много хора от този край, макар и да нямат интернет, намериха начин да го гледат”, заяви за “168 часа” кметът на Върбица Мердин Байрям.

“По време на Възродителния процес през 1989 г. семейството се изсели в Турция. И останаха там. Устроиха се добре”, уточни градоначалникът.

Байрям познавал родителите. Виждали се по време на благотворителните вечери – ифтар, които той дава за мюсюлманските празници.

“Израснах в малко село в България. Родителите ми отглеждаха крави и зайци”, разказва Сафие. С умиление си спомня за катерушката на детската площадка, като ракета. “Често си представях как я управлявам. Просто исках да стана пилот”, казва без колебание Сафие.

Следва разказ на родителите. Те я описват като палаво момиче, възпитавано като момче – с чувство за ред, дисциплина и съвестно изпълнение на възложените в къщи задачи.

Малката обичала да се катери по дърветата. Стояла там с часове. Опитите да я накарат да слезе се оказвали неуспешни след признанието на момичето:

“Обичам да съм нависоко”.

В новата родина Турция Сафие учи в една от най-добрите гимназии в Истанбул. Продължава в престижен университет в столицата Анкара.

 

Мечтата да стане пилот обаче не я напуска нито за миг. След кратко нейно разузнаване открива възможност да учи в Академията за пилоти на Turkish Аirlines.

 

И мечтата става реалност. Обяснението на Сафие – силно вярвах, че мечтите се сбъдват само когато силно вярваш и не отстъпваш пред изпитанията.

Изпращат девойката в Маями, САЩ. Оказва се, че тя е единствената жена сред 119 мъже – бъдещи пилоти. Следват тестове по математика и физика, по интелигентност и по летене.

В рамките на обучението – тежко състезание по летене. Сафие го описва във филма като най-невероятното изживяване в живота си.

 

Трябвало да летят от единия до другия край на Щатите. Екипът на Сафие заема престижното четвърто място в особено трудния изпит, където са нужни търпение и много издръжливост

Оттогава е прозвището й Бебето – пилот.

Въпросното състезание е един от тестовете за получаване на лиценз за пилот.

“Много се радвам, че успях. Дано да бъда пример за млади жени от Турция.” Искам да им кажа, че когато има вяра, посвещение и много работа няма невъзможни неща.

Даже и да плачеш, нямаш право да се отказваш”, е формулата за успех на капитан Сафие Адемоглу.

Още откровения отвисоко – „когато летя, виждам света като една държава и това ме кара да се чувствам щастлива”.

И изповед на бащата, също пилот, но на земята – шофьор на такси, по думите на Сафие.

“Когато наблюдавам излитащ самолет, си мисля, че това е нашето момиче. Чувството е невероятно за един баща с преуспяла дъщеря”.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Историкът доц. Чобанов: Българите носим гените на Атила, той е прадядо на хан Аспарух
Next: Дядо ми живя над 100 години: Давам ви трите храни, които ядеше всеки ден за здраве

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.