Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Момченце изпрати колет в чужбина, който след 15 години преобърна живота му
  • Новини

Момченце изпрати колет в чужбина, който след 15 години преобърна живота му

Иван Димитров Пешев септември 15, 2022
momcamscmasmcas.png

Старите хора често казват, че нищо в живота не се случва без причина.

И може би са прави, че случайности наистин не съществуват! Колкото и скептично да сме настроени към този факт, има истории, които доказват, че в живота винаги има място за малко магия. Като тази на това момче от Щатите.

Когато било на 7 години, то изпратило колет до Филипините, който след 15 години променил живота му. Тирел участвал в благотворителна акция на местната църква, в която деца от по-състоятелни семейства помагат на свои по-бедни връстници от други страни.

Той бил момче с добро сърце, затова грабнал най-голямата кутия, която намерил, и я напълнил с канцеларски материали и играчки.

Не изпускай тези оферти:

Най-важното условие в благотворителната акция било подателят да сложи в пакета своя снимка, а на гърба й да напише името и фамилията си.

След като старателно опаковал подаръка си, заедно с майка си го отнесъл до църквата. А след това забравил за него. Тирел дори не подозирал как този обикновен жест ще промени живота му.

Подаръкът му получило бедно филипинско семейство, което имало малко момиченце на име Джоана. Тя много се зарадвала на играчките и материалите, които получила от непознатия.

И тъй като била много благодарна за подаръците, запазила снимката на Тирел.

А когато пораснала, решила да го намери с помощта на социалните мрежи. Лесно го открила и веднага му писала. Той обаче не й отговорил, дори не обърнал внимание на съобщението, защото не я познавал.

Но Джоана не се предала. Тя добавила Тирел към приятелите си, а след това му обяснила откъде го познава и защо му пише.

Младежът не си спомнял за подаръка, който изпратил преди толкова много време. Попитал майка си наистина ли е участвал в такава благотворителна акция. След като получил утвърдителен отговор, започнал да си пише с Джоана.

От дългите разговори станало ясно, че двамата имат много общо. Пишели си с часове, а отношенията им ставали все по-искрени.

Година след като се открили, Тирел решил да отиде до Филипините, за да се срещне с Джоана. Събрал пари за билет и въпреки че бил ужасен, че ще лети сам, се качил на самолета. А когато застанал пред Джоана, веднага разбрал, че е влюбен в нея.

Тирел не се отделил от момичето 10 дни. Но те не му стигнали и тръгвайки си за родината, обещал да се върне пак. И спазил обещанието.

Върнал се във Филипините за цял месец и с конкретна цел – да предложи на Джоана да се омъжи за него.

Сватбите били две – едната в САЩ, другата във Филипините.

На тържеството младоженците организирали благотворителна акция. Всички гости носели кутии с вещи за бедните и своя снимка, на която били изписани имената им.

Тирел и Джоана са щастливо семейство. Имат си малко момченце.

И редовно участват в благотворителни акции. Все пак една такава промени живота им!

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Банките почват проверки откъде са парите в сметките ви
Next: ИЗВЪНРЕДНО! Шефът на пожарната Николай Николов напуска системата на МВР

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.