Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Момченце изпрати колет в чужбина, който след 15 години преобърна живота му
  • Новини

Момченце изпрати колет в чужбина, който след 15 години преобърна живота му

Иван Димитров Пешев септември 15, 2022
momcamscmasmcas.png

Старите хора често казват, че нищо в живота не се случва без причина.

И може би са прави, че случайности наистин не съществуват! Колкото и скептично да сме настроени към този факт, има истории, които доказват, че в живота винаги има място за малко магия. Като тази на това момче от Щатите.

Когато било на 7 години, то изпратило колет до Филипините, който след 15 години променил живота му. Тирел участвал в благотворителна акция на местната църква, в която деца от по-състоятелни семейства помагат на свои по-бедни връстници от други страни.

Той бил момче с добро сърце, затова грабнал най-голямата кутия, която намерил, и я напълнил с канцеларски материали и играчки.

Не изпускай тези оферти:

Най-важното условие в благотворителната акция било подателят да сложи в пакета своя снимка, а на гърба й да напише името и фамилията си.

След като старателно опаковал подаръка си, заедно с майка си го отнесъл до църквата. А след това забравил за него. Тирел дори не подозирал как този обикновен жест ще промени живота му.

Подаръкът му получило бедно филипинско семейство, което имало малко момиченце на име Джоана. Тя много се зарадвала на играчките и материалите, които получила от непознатия.

И тъй като била много благодарна за подаръците, запазила снимката на Тирел.

А когато пораснала, решила да го намери с помощта на социалните мрежи. Лесно го открила и веднага му писала. Той обаче не й отговорил, дори не обърнал внимание на съобщението, защото не я познавал.

Но Джоана не се предала. Тя добавила Тирел към приятелите си, а след това му обяснила откъде го познава и защо му пише.

Младежът не си спомнял за подаръка, който изпратил преди толкова много време. Попитал майка си наистина ли е участвал в такава благотворителна акция. След като получил утвърдителен отговор, започнал да си пише с Джоана.

От дългите разговори станало ясно, че двамата имат много общо. Пишели си с часове, а отношенията им ставали все по-искрени.

Година след като се открили, Тирел решил да отиде до Филипините, за да се срещне с Джоана. Събрал пари за билет и въпреки че бил ужасен, че ще лети сам, се качил на самолета. А когато застанал пред Джоана, веднага разбрал, че е влюбен в нея.

Тирел не се отделил от момичето 10 дни. Но те не му стигнали и тръгвайки си за родината, обещал да се върне пак. И спазил обещанието.

Върнал се във Филипините за цял месец и с конкретна цел – да предложи на Джоана да се омъжи за него.

Сватбите били две – едната в САЩ, другата във Филипините.

На тържеството младоженците организирали благотворителна акция. Всички гости носели кутии с вещи за бедните и своя снимка, на която били изписани имената им.

Тирел и Джоана са щастливо семейство. Имат си малко момченце.

И редовно участват в благотворителни акции. Все пак една такава промени живота им!

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Банките почват проверки откъде са парите в сметките ви
Next: ИЗВЪНРЕДНО! Шефът на пожарната Николай Николов напуска системата на МВР

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.