Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Момченце се заключи само в колата и не спря да се смее на пожарникарите
  • Новини

Момченце се заключи само в колата и не спря да се смее на пожарникарите

Иван Димитров Пешев ноември 4, 2022
poajsjrajsrjasrsa.jpg

Момченце на 14 месеца не спря да се смее докато пожарникари се опитваха да отключат колата, в която се беше заключил. Брандън Емери вероятно би могъл да води един от онези семинари за това как да не се стресираш в критични ситуации.

Той случайно се заключи в колата на майка си, но запази хладнокръвие и се забавляваше с пожарникарите, които дойдоха да го спасят.

Майката на Брандън, Кърсти Грийн искала да натоварни в багажника торби с хранителни стоки, когато синът й натиснал централното заключване, а ключовете били вътре. Тя нямало как да го извади.

„В първия момент се изплаших, чудех се как ще го измъкна“, каза майката на Брандън, Кърсти Грийн, пред „Дейли мейл“.

Не изпускай тези оферти:

„За щастие хора, излизащи от магазина бързо дойдоха да ми помогнат и една дама се обади на властите.“

Спасителните екипи от пожарната станция Bude Community в Корнуол, Англия, бързо пристигнаха на мястото и започнаха да използват малки ръчни инструменти върху колата, за да освободят Брандън.

Малкото дете се усмихваше и забавляваше. След това обаче той намери стотинки в колата и го сложи в устата си.

„Тогава започнах да откачам“, каза Грийн. „Помислих си: „О, Боже, какво ще стане, ако той се задави с това.

„Пожарникарите действаха бързо и той не пострада. Те бяха невероятни и мисля, че колкото се забавляваше Брандън, толкова и те се радваха.“

Още интересни новини:

Микаила е 8-годишно момиче, живеещо с майка си в Ню Джърси, САЩ.

Тя никога не е срещала баща си. Той служи като полицай, но е бил убит преди да се роди Mикаила, когато е бил ударен от пиян шофьор.

Една вечер Микаила и майка й отиват в италиански ресторант в Хелмет, известен като Вила Боргезе.

Полицаят Джоузеф Куин също бил там, за да вечеря.

Само че, когато дошло време да плати , сервитьорката му казла, че сметката вече е платена.

Йосиф попитал сервитьорката кой е благодетелният, но тя отказала да каже , тъй като той искал да остане анонимен.

Въпреки това, Джоузеф е любопитен и полицай по сърце, той решава да започне “собствено разследване”, за да открие “виновника”.

След известно време разбрал, че това е Микаила.
Тогава, когато чул причината за щедростта ѝ, той бил толкова трогнат, че искал да направи нещо добро в замяна.

Въпреки че никога не се е срещала със собствения си баща, Микаила винаги е уважавала полицаите, които рискуват живота си ежедневно, за да превърнат света в по-безопасно място.

Джоузеф решава да направи фонд, за да помогне за заплащането на училището на Микаила.

Днес сумата е малко над $ 15 000 – един наистина фантастичен начин да кажеш благодаря ти на едно малко момиченце с доброта в сърцето си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Двама ученици убиха учителка заради лоша оценка
Next: Тревога на Балканите: Торнадо и наводнения пометоха Италия, идват насам

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.