Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Момчето всеки ден отиваше на гробището. Един ден срещна там жена, която много приличаше на починалата му майка
  • Новини

Момчето всеки ден отиваше на гробището. Един ден срещна там жена, която много приличаше на починалата му майка

Иван Димитров Пешев септември 19, 2022
grobobamsmbasmcsa.jpg

Когато става дума за тормоз над деца, сърцето се свива от болка. Но винаги има светлина в края на тунела – ние вярваме в нея. Нека днешната история бъде ярко потвърждение на това.

Майката на Митко почина преди по-малко от година. 8-годишното момче остана при втория си баща, тъй като не познаваше другите си роднини. Андрей имаше лошо отношение към детето, още докато съпругата му беше жива, смятайки го за тежест.

Кавгите, крясъците и постоянни критики се превърнаха в нещо обичайно за детето. Затвори се в себе си и не дружеше с никого. Пастрокът не позволяваше на доведения си син да се разхожда и да обикаля безцелно улиците.

Митко живееше в родното село на майка си, където вторият му баща го заведе след смъртта й. Андрей загуби работата си и потъна в дългове, така че трябваше да продаде апартамента на жена си в града.

Не изпускай тези оферти:

Сега те живееха в малка селска къща, където мъжът често си позволяваше да пие с приятелите си. През това време той заключваше момчето в стаята, за да не му пречи.

Но момчето отдавна свикна с това. Обикновено то излизаше от къщата през прозореца и отиваше на гроба на майка си. То й разказваше за случващото се през деня и колко му липсва. Говореше й за това, че вторият му баща не го обича и се страхува от него.

Веднъж, Митко срещна възрастна жена на гробището. Тя много приличаше на майка му и това заинтригува момчето.

Явно и тя беше дошла на гроба на почналата.

„Познавахте ли майка ми? Толкова много приличате на нея!”

Жената пое дълбоко дъх и отговори: „Митко, приличам на майка ти, защото тя е моя дъщеря. Аз съм твоята баба”!

Той не знаеше практически нищо за близките си. Спомни си само, че майка му никога не е искала да му разказва за миналото си.

Но се оказа, че тази история е много тъжна. Когато Митко бил на 2 години, майка му се влюбила в Андрей. Тя напуснала съпруга си и тръгнала с новия си любовник.

Бабата на момчето и чичо му се опитали да разубедят жената от такава необмислена постъпка. Но тя изгорила всички мостове и спряла да общува с роднините си. Не ги допускала и до сина си.

Той просто не знаеше, че има други роднини. Но веднага се довери на баба си.

„Аз и чичо ти много пъти се опитвахме да се свържем с теб, но Андрей не ни позволяваше. Разбрах, че единственото решение е агенцията за закрила на детето. Но това изисква някои предпоставки. Разкажи ми, вторият ти баща отнася ли се добре с теб”?

Момчето започна да плаче и баба му веднага разбра всичко. Жената разбра, че й предстоят много трудности. Срещата с внука й и ужасните му истории за втория му баща обаче й вдъхнаха увереност, че всичко ще се подреди.

Сблъсквали ли сте се с подобни проблеми?

Още интересни статии:

Житeл на амeриканския град Кливланд, Охайо, намeри два куфара с пари, които били скрити на тавана на къщата му, съобщава The Sun.

Той направил откритиeто, когато правeл рeмонт. Стар куфар бил скрит под eдин от дървeнитe панeли, облицовали тавана на мазeто. „Извадих го навън и сe обадих на жeна си“, спомня си той. „Вътрe имашe нeщо, но нe тeжко, като монeти или златни кюлчeта.

Куфарът съдържал списаниeто Cleveland Plain Dealer от 25 март 1951 г. и три ролки восъчна хартия с купища долари, издадeни прeз 1928-1934 г. Продължавайки рeмонта, мъжът намeрил втори куфар с пари. Общо пакeтът съдържал 45 хиляди долара.

„Ниe смe скучни хора и харчим всички допълнитeлни пари за ипотeчни плащания“, признава мъжът. Паритe, намeрeни на тавана, той планира да похарчи за това.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Точно 3 минути, 1 продукт и микровълновата светва като нова – чисти всичко загоряло и мазно без остатък
Next: Кoгaтo тaзи мaйкa пpиcтигнaлa в poдилнoтo никoй oт дoктopитe нe иcкaл дa я пoeмe- зa пъpви път виждaли пoдoбeн cлучaй

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.