Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Момчето всеки ден отиваше на гробището. Един ден срещна там жена, която много приличаше на починалата му майка
  • Новини

Момчето всеки ден отиваше на гробището. Един ден срещна там жена, която много приличаше на починалата му майка

Иван Димитров Пешев октомври 2, 2022
masmcasmcascasocs.jpg

Когато става дума за тормоз над деца, сърцето се свива от болка. Но винаги има светлина в края на тунела – ние вярваме в нея. Нека днешната история бъде ярко потвърждение на това.

Майката на Митко почина преди по-малко от година. 8-годишното момче остана при втория си баща, тъй като не познаваше другите си роднини. Андрей имаше лошо отношение към детето, още докато съпругата му беше жива, смятайки го за тежест.

Кавгите, крясъците и постоянни критики се превърнаха в нещо обичайно за детето. Затвори се в себе си и не дружеше с никого. Пастрокът не позволяваше на доведения си син да се разхожда и да обикаля безцелно улиците.

Митко живееше в родното село на майка си, където вторият му баща го заведе след смъртта й. Андрей загуби работата си и потъна в дългове, така че трябваше да продаде апартамента на жена си в града. Сега те живееха в малка селска къща, където мъжът често си позволяваше да пие с приятелите си. През това време той заключваше момчето в стаята, за да не му пречи.

Не изпускай тези оферти:

Но момчето отдавна свикна с това. Обикновено то излизаше от къщата през прозореца и отиваше на гроба на майка си. То й разказваше за случващото се през деня и колко му липсва. Говореше й за това, че вторият му баща не го обича и се страхува от него.

Веднъж, Митко срещна възрастна жена на гробището. Тя много приличаше на майка му и това заинтригува момчето.

Явно и тя беше дошла на гроба на почналата.

„Познавахте ли майка ми? Толкова много приличате на нея!”

Жената пое дълбоко дъх и отговори: „Митко, приличам на майка ти, защото тя е моя дъщеря. Аз съм твоята баба”!

Той не знаеше практически нищо за близките си. Спомни си само, че майка му никога не е искала да му разказва за миналото си.

Но се оказа, че тази история е много тъжна. Когато Митко бил на 2 години, майка му се влюбила в Андрей. Тя напуснала съпруга си и тръгнала с новия си любовник. Бабата на момчето и чичо му се опитали да разубедят жената от такава необмислена постъпка. Но тя изгорила всички мостове и спряла да общува с роднините си. Не ги допускала и до сина си.

Той просто не знаеше, че има други роднини. Но веднага се довери на баба си.

„Аз и чичо ти много пъти се опитвахме да се свържем с теб, но Андрей не ни позволяваше. Разбрах, че единственото решение е агенцията за закрила на детето. Но това изисква някои предпоставки. Разкажи ми, вторият ти баща отнася ли се добре с теб”?

Момчето започна да плаче и баба му веднага разбра всичко. Жената разбра, че й предстоят много трудности. Срещата с внука й и ужасните му истории за втория му баща обаче й вдъхнаха увереност, че всичко ще се подреди.

Сблъсквали ли сте се с подобни проблеми?

Още интересни статии:

Благодарение на солта можете да се отървете от цялата негативна енергия, изпратена към вас, и от всички лоши неща, казани за вас. Ако хвърлите сол през прозореца, можете да блокирате лошата енергия.

ова, обаче, трябва да се прави в момент, когато луната намалява. Всеки може да направи това.

Необходима ви е обикновена сол, с която да извършите процедурата. Направете я, когато почувствате, че в живота ви има твърде много неприятности, които не би трябвало да се появяват тоест смятате, че някой ви е навредил.

Вземете щипка сол с лявата си ръка. След това хвърлете през всеки прозорец, дори през балкона. Когато го правите, кажете следните думи три пъти:

“Изхвърлям с ръка неприятностите надалеч, кой каквото ми е пожелал, да се върне при него. Каквото при мен е дошло, да се върне обратно. И това е така!”

Дори, ако вече сте изхвърлили солта, пак можете да повторите тези думи три пъти.

Тази процедура помага да се отървете от всякакво зло, всякаква завист.

След като направите това, ще забележите как животът ви се променя към по-добро. Ще забележите, че всичко се подобрява: връзката с любимия човек, работата, появяват се пари. А също така ще се чувствате добре и спокойно.

Солта е проводник, който помага за премахване на всички негативи от живота. Опитайте този ритуал със сол и ще разберете, че усилието ви не е било напразно!

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Беше едва на 41, радваше ни от телевизионния екран. Нека почива в мир, издъхнал е в съня си
Next: Вече имаме богати пенсионери! Вижте кои са ощетените с пари

Последни публикации

  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.