Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Момчето всеки ден отиваше на гробището. Един ден срещна там жена, която много приличаше на починалата му майка
  • Новини

Момчето всеки ден отиваше на гробището. Един ден срещна там жена, която много приличаше на починалата му майка

Иван Димитров Пешев октомври 2, 2022
masmcasmcascasocs.jpg

Когато става дума за тормоз над деца, сърцето се свива от болка. Но винаги има светлина в края на тунела – ние вярваме в нея. Нека днешната история бъде ярко потвърждение на това.

Майката на Митко почина преди по-малко от година. 8-годишното момче остана при втория си баща, тъй като не познаваше другите си роднини. Андрей имаше лошо отношение към детето, още докато съпругата му беше жива, смятайки го за тежест.

Кавгите, крясъците и постоянни критики се превърнаха в нещо обичайно за детето. Затвори се в себе си и не дружеше с никого. Пастрокът не позволяваше на доведения си син да се разхожда и да обикаля безцелно улиците.

Митко живееше в родното село на майка си, където вторият му баща го заведе след смъртта й. Андрей загуби работата си и потъна в дългове, така че трябваше да продаде апартамента на жена си в града. Сега те живееха в малка селска къща, където мъжът често си позволяваше да пие с приятелите си. През това време той заключваше момчето в стаята, за да не му пречи.

Не изпускай тези оферти:

Но момчето отдавна свикна с това. Обикновено то излизаше от къщата през прозореца и отиваше на гроба на майка си. То й разказваше за случващото се през деня и колко му липсва. Говореше й за това, че вторият му баща не го обича и се страхува от него.

Веднъж, Митко срещна възрастна жена на гробището. Тя много приличаше на майка му и това заинтригува момчето.

Явно и тя беше дошла на гроба на почналата.

„Познавахте ли майка ми? Толкова много приличате на нея!”

Жената пое дълбоко дъх и отговори: „Митко, приличам на майка ти, защото тя е моя дъщеря. Аз съм твоята баба”!

Той не знаеше практически нищо за близките си. Спомни си само, че майка му никога не е искала да му разказва за миналото си.

Но се оказа, че тази история е много тъжна. Когато Митко бил на 2 години, майка му се влюбила в Андрей. Тя напуснала съпруга си и тръгнала с новия си любовник. Бабата на момчето и чичо му се опитали да разубедят жената от такава необмислена постъпка. Но тя изгорила всички мостове и спряла да общува с роднините си. Не ги допускала и до сина си.

Той просто не знаеше, че има други роднини. Но веднага се довери на баба си.

„Аз и чичо ти много пъти се опитвахме да се свържем с теб, но Андрей не ни позволяваше. Разбрах, че единственото решение е агенцията за закрила на детето. Но това изисква някои предпоставки. Разкажи ми, вторият ти баща отнася ли се добре с теб”?

Момчето започна да плаче и баба му веднага разбра всичко. Жената разбра, че й предстоят много трудности. Срещата с внука й и ужасните му истории за втория му баща обаче й вдъхнаха увереност, че всичко ще се подреди.

Сблъсквали ли сте се с подобни проблеми?

Още интересни статии:

Благодарение на солта можете да се отървете от цялата негативна енергия, изпратена към вас, и от всички лоши неща, казани за вас. Ако хвърлите сол през прозореца, можете да блокирате лошата енергия.

ова, обаче, трябва да се прави в момент, когато луната намалява. Всеки може да направи това.

Необходима ви е обикновена сол, с която да извършите процедурата. Направете я, когато почувствате, че в живота ви има твърде много неприятности, които не би трябвало да се появяват тоест смятате, че някой ви е навредил.

Вземете щипка сол с лявата си ръка. След това хвърлете през всеки прозорец, дори през балкона. Когато го правите, кажете следните думи три пъти:

“Изхвърлям с ръка неприятностите надалеч, кой каквото ми е пожелал, да се върне при него. Каквото при мен е дошло, да се върне обратно. И това е така!”

Дори, ако вече сте изхвърлили солта, пак можете да повторите тези думи три пъти.

Тази процедура помага да се отървете от всякакво зло, всякаква завист.

След като направите това, ще забележите как животът ви се променя към по-добро. Ще забележите, че всичко се подобрява: връзката с любимия човек, работата, появяват се пари. А също така ще се чувствате добре и спокойно.

Солта е проводник, който помага за премахване на всички негативи от живота. Опитайте този ритуал със сол и ще разберете, че усилието ви не е било напразно!

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Беше едва на 41, радваше ни от телевизионния екран. Нека почива в мир, издъхнал е в съня си
Next: Вече имаме богати пенсионери! Вижте кои са ощетените с пари

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.