Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:
Малко момче спира на място, когато отваря звънеца и открива кутия на прага с плачещо бебе вътре – но кой безмилостно е изоставил детето там на студа, камо ли в кутия?
Когато Кевин Андерсън навършил 6 години, той помолил родителите си да му дадат нещо, което ги изумило. „Мамо! Татко!“ той каза. „Обещаваш ли ми, че ще ми дадеш това, което искам за рождения ми ден?“
„Разбира се, скъпа“, каза майка му Каролайн. — Какво точно искаш?
„Е, мисля, че го знам“, предположи баща му Андрю. „Не е ли най-новата колекция Transformers? Знам, че Кевин иска това!“
— Не, татко! Кевин се изкиска. „Искам малко бебе! Пол ми каза, че когато се роди сестра му, родителите му казаха, че тя е дар от Бог. Можеш ли да помолиш Бог да ми даде и малка сестра? Дори малкото братче е добре.“
Родителите му размениха бързи погледи с почервенели от срам лица. Каролайн и Андрю бяха решили да разширят семейството си, след като имаха по-голяма къща, но когато Кевин предложи да имат по-малък брат или сестра, те не можаха да сдържат усмивката си срамежливо на момчето. — Добре, Кевин — каза баща му. „Знаете, че има начин, по който Бог може да отговори на вашите желания.“
„Наистина ли?“
„Да, скъпа. Всичко, което трябва да направиш, е да му напишеш писмо. Може би да помолиш Дядо Коледа за малко помощ? Той е доста близък с Бог.“
На малкия Кевин това прозвуча доста убедително и той изпита облекчение, че идеята на баща му ще проработи. И така, същата година, на Коледа, Кевин написа първото си писмо до Дядо Коледа, за да му помогне да убеди Бог скоро да му изпрати малка сестричка или братче. Момчето не подозираше, че Бог ще отговори на молитвите му твърде рано…
Една зимна вечер Кевин се канеше да излезе от къщата, за да играе с приятелите си, когато на вратата му се позвъни. „Андрю, можеш ли да провериш кой е там?“ Каролайн попита от кухнята, където пече бисквитки.
Андрю, който беше зает да търси нещо в гардероба си, помоли Кевин да провери вратата. „Кевин, може ли да провериш вратата, скъпа? Татко ще дойде след минута.“
„Добре, татко“, отвърна момчето и се затича към вратата, но когато отвори, беше озадачен. На прага им не стоеше никой, но имаше огромна кафява кутия. Опита се да го вдигне, за да го вкара вътре, но докато го разклащаше малко, отвътре се чу силен плач.
Кевин направи крачка назад от кутията, ужасен, но плачът продължи. Когато най-после я отворил, не повярвал на очите си, когато видял вътре бебе, увито в тънък парцал.
Той се втурна към родителите си с бебето на ръце. „Мамо! Татко! Бог отговори на молитвата ми! Виж, това е бебе.“
Току-що влязъл във всекидневната, Андрю замръзна на място, когато видя детето в ръцете на Кевин. Каролайн също се чудеше на плача от хола и ахна, когато пристигна и видя Кевин да държи бебе.
— Къде намери бебето, скъпа? — попита тя притеснена.
„Имаше кутия на прага ни, мамо. Толкова съм щастлив, че Бог ми изпрати брат и сестра!
Андрю взе бебето от Кевин и се втурна към вратата, където лежеше кутията. Той се огледа, за да види дали човекът, който беше оставил кутията и бебето, все още е там. Но всичко, което видя, беше гъст сняг, който беше затрупал цялата област.
— Там няма никой — каза той, когато се върна. — Какво да правим сега?
Каролайн взе бебето на ръце и докато го люлееше, за да спре плача, усети, че малкото има температура. — Скъпи — каза тя на Андрю. „Мисля, че трябва да заведем детето в болница. Трябва да го прегледаме.“
След това Андрю и Каролайн решиха да посетят болницата и помолиха своята съседка, г-жа Клемънс, да се грижи за Кевин, докато ги няма.
Лекарите казаха, че бебето има температура, тъй като е оставено на студено и ще я държат известно време под наблюдение. „Дъщеря ви ще бъде тук за известно време, господин и мисис Андерсън. Преди да я приемем, моля, изпълнете формалностите на рецепцията.“
Андрю и Каролайн се спогледаха. Не можеха просто да го напишат във формата, че са родители на детето. Те трябваше да информират ченгетата за това, така че го направиха. Уведомени са CPS и полицията и е решено след изписването на момиченцето да бъде настанено в сиропиталището на болницата, докато ченгетата издирват родителите му.
У дома Андрю и Каролайн трябваше да излъжат Кевин, че бебето е болно и ще бъде хоспитализирано дълго време. Въпреки това, след като измина близо месец без никакви новини някой да се появи като родител на бебето, тя беше официално приета в сиропиталището. И точно в този момент Андрю и Каролайн обмислят да я осиновят.
Те решиха да я прегърнат и да я отгледат като своя и смятаха, че Кевин би се радвал да я има като по-малък брат или сестра. Така че те подадоха молба за нейното осиновяване и два месеца по-късно, когато беше финализирано и бебето се прибра у дома, Андрю и Каролайн почувстваха, че семейството им най-накрая е пълно.
Но всичко се промени един съдбоносен следобед, когато на прага на Андрю и Каролайн се появи жена, която твърдеше, че е биологичната майка на бебето…
Една година по-късно…
„Здравейте, госпожо, казвам се Лора. И бебето, което държите в ръцете си, е моята дъщеря. Не трябваше да я оставям в тази глупава кутия! Върнете я“, каза жената грубо, докато Каролайн отговори на врата. Държанието й беше твърдо и строго, а тонът й беше всичко друго, но не и сладък. Каролайн беше меко казано изненадана от гледката си.
„Какво? Какво каза току-що? Дъщеря ти?!“ Пристъп на внезапен гняв обзе Каролайн. „Тя е моя и няма да ти я дам! Ние я осиновихме официално преди година и ти нямаш законово право върху нея!“
Лора се усмихна. „Ще видим в съда, госпожо! Ето“, каза тя, подавайки документ на Каролайн. „Подадох молба за попечителство над дъщеря ми и ще си я върна на всяка цена! Все пак аз съм биологичната майка“, каза тя, преди да си тръгне.
Тази нощ Каролайн и Андрю бяха много притеснени. Първото съдебно заседание беше седмица по-късно и те нямаха представа какво ще се случи. Ами ако загубят? Ами ако дъщеря им е била отведена? Те знаеха, че шансовете това да се случи са минимални, но бяха уплашени.
За щастие, след като изслуша и двете страни, съдията отсъди в полза на Андрю и Каролайн. Родителските права на Лора бяха отнети, тъй като тя изостави детето си преди година и никога не си направи труда да се грижи за нея и ако искаше те да бъдат възстановени, тя трябваше да се придържа към определен срок, описан от закона, и да предостави допълнителни доказателства, че може да се грижи за детето си по-добре от осиновителите си.
Лора знаеше, че не може да направи това. Тя живееше в малка къща и имаше много малко пари. След като съпругът й почина, тя реши да изостави бебето на прага на Андерсън и да се съсредоточи върху новия си приятел.
Когато обаче открила, че покойният й съпруг е оставил всичките си пари на дъщеря им, а не на нея, тя напуснала приятеля си, за да не се налага да дели всички пари и решила да вземе дъщеря си обратно. Но беше твърде късно. Тя беше просто сервитьорка в кръчма и условията й на живот никога нямаше да убедят съда, че е способна да се грижи за детето си.
Така в крайна сметка Андрю и Каролайн спечелиха делото. И години по-късно те също купиха нова къща и посрещнаха още едно красиво момиченце. Кевин беше извънредно щастлив, когато разбра, че има още една по-малка сестра.
Какво можем да научим от тази история?
Любовта е това, което прави едно семейство, а не непременно биологията. Андрю и Каролайн осиновиха детето на Лора и го отгледаха като свое.
Алчността няма да ви отведе доникъде. Лора първо изостави бебето си, за да се наслади на живота с новия си приятел, а по-късно, за да получи всичките пари на съпруга си, напусна приятеля си. В крайна сметка тя остана без нищо.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: