Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:
По-възрастна жена взе момчето от местната банда под крилото си и той беше единственият, който празнува рождения й ден. Но синът й откри това споразумение и отлетя да я види само за да разбере, че всичко се е променило в дома на майка му.
— Имам изненада за вас, г-жо Милър! Дилън извика пред вратата на къщата на съседа си. Ерин беше по-възрастна жена, която вече едва можеше да ходи, но местно 17-годишно момче, Дилън, вършеше няколко странни работи около къщата й за всичките си пари, които можеше да отдели, и те бяха създали връзка, която тя никога не е предполагала.
Други съседи в нейния крайградски район на Вирджиния не харесваха детето. Баща му беше изоставил семейството, а майка му беше инвалид и не събираше много от правителството. Така хлапето стана издръжка на четиричленното семейство и се присъедини към известна местна банда.
Ерин не искаше да го съди, защото знаеше какво е да се бориш, тъй като беше отгледала сина си Грегъри сама. Тя живееше от заплата до заплата в продължение на много години, но сега Грегъри беше успешен бизнесмен в Калифорния, който често й изпращаше пари.
— Мамо, какво стана тук? — попита той, а виждането му се огледа шокирано.
Ето защо, когато детето дойде на вратата й и я попита дали има нещо, което трябва да направи в дома си, Ерин прие. По-късно тя научила, че той се нуждае от повече пари, тъй като майка му отново се е разболяла и е била хоспитализирана. Изненадващо Дилън знаеше по малко за всичко. Спукан кран? Можеше да го поправи. Нещо не е наред с пералнята? Дилън го поправи.
А когато нямаше много работа, придружаваше Ерин и разговаряше. В крайна сметка той започна да води малките си сестри близначки, за да може тя да гледа дете, когато той излиза вечер. Ерин никога не го попита какво прави през онези нощи, но се тревожеше за него.
Странно обаче беше, че този път той почука на вратата и я извика. Обикновено влизаше веднага щом пристигне. Свивайки рамене, Ерин използва проходилката си, за да се приближи до вратата си и за неин пълен шок Дилън държеше огромна торта за рожден ден със запалени свещи, а малките му сестри близначки бяха до него. Всички започнаха да пеят честит рожден ден, а ръцете на Ерин трепереха върху проходилката й, докато емоцията завладя тялото й.
Очите й бяха мокри, когато свършиха да пеят, и тийнейджърът й помогна да се върне на дивана. След това тя си пожелала нещо и духнала свещите, за голяма радост на близначките. Ерин се взря в децата, докато се оглеждаха за нож, чинии и всичко, за да нарежат тортата и да получат лакомството. Те бяха единствените, които си спомниха нейната 100-годишнина.
Тя чакаше Грегъри да се обади, но той не беше и сърцето й беше разбито. Знаеше, че е зает, но едно бързо обаждане не беше толкова трудно. Децата й подариха чиния с вкусна торта и всички й харесаха.
По-късно същата вечер Ерин каза на Дилън, че той и сестра му трябва да се преместят при нея, за да не плащат наем повече и да могат да инвестират всичко в положението на майка му. Минаха няколко дни, но тийнейджърът най-накрая се съгласи. Изненадващо, те се вписват безпроблемно в тази нова подредба и Дилън започва да пренарежда дома си, да поправя старите мебели и да намира страхотни сделки онлайн.
Докато Ерин губеше все повече и повече подвижност, Дилън беше там, за да се грижи за нея и къщата, като поправяше и почистваше каквото можеше. Дори 10-годишните близнаци бяха достатъчно независими, за да се справят с приготвянето на прости ястия за домакинството. По-възрастната жена беше по-щастлива от години и се чувстваше страхотно да помага на тези деца. Но тя така и не забеляза колко се е променила къщата й.
***
Самолетът на Грегъри кацна във Вирджиния светло и рано. Наел кола под наем и започнал да шофира бързо до дома на детството си. Нямаше представа какво мисли майка му. Един от съседите, негов стар приятел от гимназията, му се обадил неочаквано и му казал, че майка му има член на бандата и две други деца в къщата си.
„Боже, тя е луда“, измърмори той и се обърна към нейната улица. Той паркира колата отпред, тръгна нагоре по моравата, право към вратата и завъртя копчето. Беше отключено и той влезе вътре, готов да събуди майка си.
Но Грегъри замръзна. Къщата не беше това, което очакваше или помнеше от последното си посещение преди две години. Винаги изпращаше пари на майка си, но тя нямаше в себе си, за да промени много, а някои неща бяха остарели. Тя също не чистеше толкова много поради възрастта си, но това място беше девствено. Почти блестеше и изглеждаше по-модерно, отколкото очакваше.
„Григъри! Какво правиш тук?“ – попита Ерин, когато се обърна с проходилката си в кухнята и видя сина си в средата на хола.
— Мамо, какво стана тук? — попита той, оглеждайки се шокирано.
„О, къщата изглежда хубава, нали? Това е всичко, което Дилън и сестрите му правят. Той също така има око за изгодни мебели и къде да ги постави. Впечатляващо е“, каза Ерин, следейки очите му.
— Дилън? — измърмори Грегъри със свити устни.
„Това е дълга история“, каза тя. — Седнете и ще поговорим.
Въпреки че Грегъри беше готов да се скара на майка си, че е поканила член на бандата в дома й, той седна и изслуша думите й, без да я прекъсва. Не знаеше какво да каже, когато възрастната жена свърши.
Тя беше щастлива. Искрено щастлив и дори посочи към полароид, залепен за хладилника. „Направихме това на 100-ия ми рожден ден преди два месеца. Не мога да повярвам, че Polaroids се завръщат на мода“, коментира щастливо Ерин. Но думите й изненадаха сина й.
Съвсем беше забравил рождения й ден, но три деца от квартала бяха там. Не изглеждаше, че майка му е в опасност от това момче от бандата. Може би приятелят му е преувеличил нещата. Затова Грегъри се извини на майка си, че е пропуснал рождения й ден и обеща скоро да направи нещо специално за нея.
Но той също попита повече за Дилън и с какво е замесен. Ерин не можеше да отговори, защото не знаеше много.
„Надявах се да го измъкна от това и да го напиша в училище. Той има талант. Може да бъде архитект или интериорен декоратор, а момичетата заслужават повече от сега. Те посещават майка си в болницата, “ Ерин обясни възможно най-добре. Очевидно майка им Джули се подобряваше и скоро щеше да я изпишат, така че тя също се премести да живее при Ерин.
Грегъри се тревожеше за напрежението върху застаряващата му майка, но по-възрастната жена изглеждаше по-жизнена и по-щастлива, отколкото някога я бе виждала.
Тази вечер той срещна страхотните деца, дори Дилън. Той остана няколко седмици и беше там, когато майка им беше изписана. Дотогава Дилън му вярваше достатъчно, за да му позволи да помогне и в крайна сметка тийнейджърът разговаря с Грегъри за живота си през нощта. Не беше идеално, но не беше и лошо.
Ерин и останалата част от домакинството не бяха в опасност от него, така че бизнесменът се върна в Калифорния, знаейки, че майка му е обгрижвана и обичана искрено. Той също така плати медицинските сметки на Джули и създаде фонд, за да може Дилън да ходи на училище.
Когато Дилън завършва местен колеж във Вирджиния, Грегъри се завръща у дома. Майка му почина малко след това, но той остави Джули и по-малките деца да останат в къщата и често ги посещаваше. Грегъри и Джули се влюбиха и се ожениха около година по-късно, а Дилън беше кум.
Единственото съжаление на Грегъри в живота е, че е пропуснал този 100-ти рожден ден.
Какво можем да научим от тази история?
Никога не съдете някого за това, което прави, за да оцелее. Грегъри осъди тийнейджъра, че е в банда, но промени решението си, след като чу историята му и какво се случва.
Непознатите могат да станат семейство, стига да има любов и грижа. Дилън и сестрите му станаха важни за Ерин и в крайна сметка за сина й, тъй като споделяха обич, внимание и желание да се справят заедно.
Споделете тази история с приятелите си. Може да озари деня им и да ги вдъхнови.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: