Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:
Момче, чието семейство е толкова бедно, че не може да си позволи дори да си набави хранителни стоки за един месец, помага на възрастна жена да намери очилата си. В замяна тя изминава 5 мили пеша само за да го нахрани.
Джим и тримата му братя и сестри бяха отгледани единствено от майка си Синтия в малко ремарке, след като баща им почина от инфаркт. За тяхно нещастие, Синтия не изкарвала много пари като шивач и те едва свързвали двата края всеки месец.
Освен това Синтия вече имаше твърде много в чинията си като самотна майка за двамата си тригодишни синове близнаци, Хари и Кевин, петгодишната дъщеря Ан и седемгодишния син Джим, така че тя не можеше да поеме допълнителна работа, за да допълни доходите си, дори и да искаше.
В резултат на това тя нямаше друг избор, освен да приеме съдбата им и да живее живот в бедност. Синтия от време на време водеше децата до близкия мол, когато те настояваха да излязат през уикендите, но това беше ограничено само до разглеждане на витрините, защото не можеха да си позволят нищо.
Един конкретен месец Синтия и децата й бяха в магазина за хранителни стоки, купувайки продуктите за месеца, когато Джим отиде до пътека, пълна с кутии за бисквити. Гледаше замислено бисквитките с различен вкус, които майка му не можа да му достави, когато чу кикотене от съседната пътека.
Джим надникна в пътеката и забеляза момиче на неговата възраст да снима баба си на телефона си. „Изглеждаш смешно, бабо! Как може да си толкова глупава и да си загубиш очилата?“ – каза тя смеейки се.
Джим забеляза възрастната жена, която непрекъснато се блъскаше в рафтовете. Стана му мъчно за нея и се огледа за очилата й, които за щастие намери в секцията със зеленчуци. Джим забърза към нея и й върна очилата. — Тук са, госпожо — каза той, като й го предложи и по-възрастната жена бързо ги облече.
„О, благодаря ти – благодаря ти, скъпи“, промърмори тя. Когато зрението й се проясни, тя погледна Джим и се усмихна топло. — Много ти благодаря, скъпа — каза тя. „О, толкова съм забравителен! Не мога да виждам без тях, но все ги бъркам! Как се казваш сладко?“
„Аз съм Джим, госпожо“, отговори той, преди да се обърне към момичето. „Не бива да снимаш баба си така. Можеше да се нарани!“
При тези думи възрастната жена се усмихна. „Наистина си мъдър, Джим. Между другото, казвам се Маргарет. Къде са родителите ти?“
„Татко отиде при ангела, така че майка ми се грижи за мен сама. Дойдох тук с нея и моите братя и сестри … Мисля, че трябва да отида, Маргарет. Сигурно ме търсят!“
„Какво ще кажеш да ме заведеш там, Джим? Бих искал да благодаря на майка ти, че е отгледала красиво момче като теб!“
„Ще те заведа при нея, моля, ела с мен“, отговори Джим с усмивка. Маргарет го последва и скоро след това Джим забеляза Синтия на касата и изтича до нея.
— Можеше да се окаже много по-лошо, Маргарет! — смъмри я Синтия.
Маргарет забеляза, че пазарската кошница на Синтия беше празна, с изключение на пакет кифли и консервиран боб, и тя знаеше, че това няма да е достатъчно за петчленно семейство. По уморените очи и бледата кожа на Синтия също можеше лесно да заключи, че майката на четири деца се бори.
Докато благодареше на Синтия, Маргарет попита бедната жена дали има нужда от помощ. Синтия отговори, че е добре, но дъщеря й Кати проговори и Синтия се смути.
„Мамо, можем ли да я помолим да ни купи манго и мляко? Тя изглежда мила. Може да ни помогне, защото нямаме достатъчно пари“, каза тя, карайки бузите на Синтия да почервенеят от срам.
Маргарет се почувства ужасно заради тях и успя да вземе адреса на Синтия, преди да си тръгне. Тази нощ тя не можеше да махне лицето на Синтия или нуждаещите се очи на децата си от главата си, така че реши да им помогне.
На следващия ден тя опече пай, купи плодове и хранителни стоки и се отправи към адреса на Синтия. За съжаление, едва по средата на пътуването тя осъзна, че се е качила на грешния автобус, след като изгуби очилата си по пътя към спирката.
Маргарет помоли кондуктора да спре автобуса и слезе на място, за което по-късно разбра, че няма директни автобуси до къщата на Синтия. Следващият автобус идваше след 6 часа. Тя прегледа дамската си чанта, но нямаше пари да плати такси.
Тъй като нямаше възможности, Маргарет знаеше, че ще трябва да ходи и тя го направи! Тя измина 5 мили, питайки минувачите за упътване по пътя, за да не се изгуби. Когато най-накрая стигна до ремаркето на Синтия, тя се задъхваше тежко.
Синтия изпадна в паника, когато отвори вратата на уморената Маргарет.
„Маргарет? Господи, моля, влезте!“ — ахна тя, като хвана ръката на възрастната жена и я въведе вътре в ремаркето. Тя й предложи малко вода и когато възрастната жена се успокои. Тя каза, че им е купила храна, като в същото време се смееше и разказваше как се изгубила по пътя.
„Радвам се, че успях някак си“, добави тя гордо, но Синтия беше притеснена.
— Но можеше да се окаже много по-лошо, Маргарет! — смъмри я нежно тя, а възрастната жена се усмихна. „О, добре съм, скъпа. Твоето сладко момче ми помогна вчера, така че трябваше да направя толкова много…“
От този ден нататък Маргарет и Синтия станаха добри приятелки. Бедната жена беше извънредно благодарна на Маргарет за загрижеността й и по-възрастната жена предложи да й помогне да гледа децата си, за да може да се съсредоточи върху работата си по-ефективно.
Най-трогателният момент обаче настъпи, когато Джим подари на Маргарет чифт очила втора употреба на рождения й ден с всички пари, които бе спестил през годините, като каза: „Сега, когато имаш резервни очила, Маргарет, не е нужно да притеснявайте се, ако изгубите някое от тях!“
Възрастната дама нямаше как да не се усмихне на невинността му и го прегърна. „Много ти благодаря, Джим! Това е най-внимателният подарък за рожден ден, който съм получавала“, отговори тя.
Какво можем да научим от тази история?
Възрастните хора имат нужда от грижа и загриженост и ние не бива да се въздържаме да им ги даваме. Докато внучката на Маргарет й се подиграваше, че си е изгубила очилата, Джим разбра, че по-възрастната жена има нужда от помощ и се притече да й помогне.
Малко доброта стига много дълъг път. Трогателната постъпка на Джим да помогне на Маргарет да намери очилата си вдъхнови жената да отиде над и отвъд за него – тя измина 5 мили, за да изхрани него и семейството му.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: