Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Момче празнува 4 години от сватбата си със 74-годишна: Ще те обичам до последния си дъх
  • Новини

Момче празнува 4 години от сватбата си със 74-годишна: Ще те обичам до последния си дъх

Иван Димитров Пешев август 25, 2022
praznznauvavs.jpg

Тийнейджър, който се влюби в по-възрастна с 53 години жена, празнува четвърта годишнина от сватбата си с нея. Той се врече, че ще я обича завинаги.

Алмеда и Гари Хардуик се ожениха през 2015 г., две седмици след смъртта на сина на булката.

Тогава Гари е на 17 години и току-що се е разделил със 77-годишната си приятелка, а Алмеда е на 71.

4 години по-късно той – 21-годишен, и тя – 74, двамата са изключително щастливи и споделят топли кадри в инстаграм, на които показват близостта си.

Не изпускай тези оферти:

“Обещавам ти да те обичам безусловно и да те обсипвам с цялата си загриженост и отдаденост до последния си дъх”, споделя Гари навръх годишнината им от сватбата.

„Преди четири години на този ден, аз посветих сърцето и душата си на жената, която ги “краде” отново и отново всеки ден.

Докато не те срещнах, не знаех, че е възможно да обичаш някого толкова силно. Преживяхме възходи и падения заедно, които винаги преодолявахме – поглеждайки назад, това само ни направи по-силни. Заради теб се будя всяка сутрин и полагам всички усилия, за да постигнем целите и мечтите си. Караш ме да се гордея с теб всеки ден. Ти си най-силната жена, която познавам. Мотивираш ме докрай. Ти си невероятно красива отвътре и отвън. Ти не само си моята жена, но и най-добър приятел. Мога да кажа, че Бог ми е дал повече от това, за което мога да мечтая”, продължава в любовното си обяснение 21-годишният.

“Благодаря ти, че преобърна живота ми и ме превърна в това, което съм сега. Толкова съм благодарен за любовта ти всеки ден. Обичам те от все сърце, г-жо Хардуик”, пише още той.

Двойката, която за първи път прави секс през първата си брачна нощ, казва, че са невероятни любовници.

“Беше прекрасно, надмина и най-смелите ми мечти. Тя наистина е жена мечта и физическата част от отношенията ни няма как да бъде по-добра”, разкрива той в интервю за Fabulous Digital.

Алмеда и Гари се ожениха на церемония за едва 200 долара, която той организира само за 6 дни. След това брачната двойка заживя в къщата на булката, където е и един от внуците й – по-голям с 3 години от нейния съпруг.

“Не съм си търсила по-млад мъж, Гари просто се появи”, пояснява Алмеда.

За първи път момчето е привлечено от по-възрастен партньор, когато е на 8 и се влюбва в учителка. За срещата си със своята настояща съпруга споделя: “Тя беше превъзходна, с искрящи сини очи”.

Две седмици след първата им среща, Алмеда без колебание приема предложението на тогавашния тийнейджър и казва “Да”. Шест дни по-късно двамата се вричат във вечна любов, пише The Sun.

След сватбата Гари си татуира имената им на гърдите си.

“Алмеда е толкова млада по душа, че годините не ни притесняват и не го мислим. Просто знам, че Бог отговори на молитвите ми в деня, в който я срещнах”, коментира младежът.

“Бях омъжена 43 години, но сегашният ми брак е вихър. Гари е сродната ми душа”, признава 74-годишната жена. “Винаги си правим комплименти и се целуваме. Наслаждаваме се на връзката си”.

Източник: 24 часа

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дони проговори за голямото отслабване: Свалих 44 килограма
Next: Извънредна информация: Земетресение на територията на България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.