Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Момче среща момиче и я води при родителите си, казвайки, че е негова сестра и им показва лист хартия
  • Новини

Момче среща момиче и я води при родителите си, казвайки, че е негова сестра и им показва лист хартия

Иван Димитров Пешев април 8, 2023
basykaskyaisyasyas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Малко момче е приближено от странен мъж, който му дава хартия и го запознава с малко момиченце, а това, което казва на родителите му, ги оставя в шок.

Джонас беше на седем години, когато изтича в къщата, влачейки момиче с година-две по-голямо от него и крещейки: „МАМО! ТАТЕ! Ела да видиш! Имам сестра!“ Родителите му, Дийн и Карла Върнън се обърнаха изненадани.

Дийн се ухили. „Леле! Една сестра… И къде я намери? В градината?“

Синът му се усмихна гордо. „Откъде разбра? Един човек ми каза и даде това…“ Джонас даде на баща си лист хартия и това, което прочете там, обърна света на Дийн с главата надолу!

Хартията беше акт за раждане и в него се казваше малкото момиченце – Надин, на 9 години – като дъщеря на Франк Уолтън и Карла Фредерикс Уолтън… Дийн вдигна поглед към Карла. — Тя е твоята дъщеря? — ахна той.

Карла скочи, грабна акта за раждане от ръката му и го разгледа внимателно. „Това е… Проклет Франк! Имахме сделка!“ — извика тя гневно.

Не можеш да криеш истинското си аз завинаги.

„Сделка?“ Дийн попита: „Какво означава това?“

„Дийн“, гласът на Карла омекна и тя положи галеща ръка върху ръката му, „Ти знаеше, че все още бях женен, когато се срещнахме… Но аз се влюбих в теб, исках да започна нов живот. Франк ми каза, че Щеше да ме пусне само ако му дам Надин, а тогава вече бях бременна с Джонас – вашето бебе.

„Така че се съгласих, но никога не съм спирала да мисля за моето момиченце…“ Карла се усмихна на Надин и прегърна уплашеното момиченце ентусиазирано. „Сладко мое бебе, сега си при мама…“

Това, което Дийн не видя, беше блясъкът на гняв в очите на Карла, докато прегръщаше дъщерята, която не беше виждала от осем години. Вярно е, че Карла е била омъжена, когато е срещнала много богатия Дийн, но е поискала от бившия си съпруг да запази дъщеря им.

Нищо няма да бъде позволено да развали бляскавия нов живот на Карла, най-малко едно нуждаещо се малко дете, което се нуждае от нейното внимание 24/7. Сега тя ще бъде задължена да играе ролята на предана майка не на един, а на двама братя! Карла беше бясна.

Дийн приветства Надин в семейството и бързо се сближи със сладкото, срамежливо момиче. Що се отнася до Джонас, той обожаваше голямата си сестра и я следваше навсякъде. Но имаше нещо, което Дийн не осъзнаваше.

Карла все повече се възмущаваше от присъствието на малката си дъщеря в живота им. Дразнеше я, когато Дийн се прибираше с изненадващ подарък или нова книга за Надин и играчка за Джонас. Сякаш двете деца узурпираха нейното място в сърцето му.

Що се отнася до Дийн, той видя тъгата на малкото момиченце и се почувства принуден да й го компенсира. Имаше едно нещо, което му тежеше. Защо баща й я беше оставил при тях толкова внезапно?

Той реши да се изправи срещу Франк Уолтън и да разбере истината. Той попита Надин за адреса на баща й и се отби един следобед, без да каже нищо на Карла. Той почука на вратата и беше шокиран от първото си видение на Франк.

Човекът явно беше много болен. Беше болезнено слаб, косата му падаше, а кожата му беше пастожълта. „Аз съм Дийн Върнън. Искам да говоря с теб за Надин.“

Франк покани Дийн да влезе и двамата мъже седнаха във всекидневната. — Умирам — призна Франк. „Не исках Надин да ме види така. Искам тя да бъде щастлива и да се установи с новото си семейство, докато ме няма.“

— Но защо я доведохте при нас, ако сте забранили на Карла да вижда дъщеря си никога повече? — попита Дийн.

Франк започна да се смее, което завърши с болезнен спазъм на кашлица. — Това ли ти каза Карла? попита той. „Тя ми каза, че не иска да вижда мен или моят брат никога повече. Тя излезе и никога не погледна назад. Карла никога не ни обичаше.“

Дийн усети как чувствата му към Карла изстиват. Той обеща на Франк, че ще се грижи за Надин като за собствена дъщеря и остави умиращия с много различна представа за това коя всъщност е жена му. Той просто не изпитваше същото към нея.

Когато тя се приближи до него с изкусителните си усмивки, той се сви от докосването й и тя го усети. Гневът й веднага се съсредоточи върху Надин. Тя трябваше да си отиде!

Карла изчака, докато Дийн заведе Джонас на тренировка в Малката лига, преди да направи своя ход. Тя влезе в стаята на Надин и хвърли куфар по нея.

„Опаковка!“ — изкрещя тя. — Искам да излезеш веднага! Тя пъхна шепа дрехи на Надин в чантата и я измъкна от къщата.

Тя бутна дъщеря си в задната част на колата и подкара към къщата на Франк. Къщата беше тъмна и никой не отвори вратата, но Карла не я интересуваше. Тя остави Надин да седи на прага на баща си и потегли.

Когато Дийн и Джонас пристигнаха у дома, те намериха Карла усмихната и щастлива. — Момчетата ми — извика тя. — Защо не излезем на пица?

— Къде е Надин? — попита Джонас. „Тя ОБИЧА пица!“

Карла се усмихна лъчезарно. — Бащата на Надин дойде да я вземе! тя каза. „Той я искаше обратно и тя искаше да си отиде…“

„Лъжец!“ — извика Джонас. „Тя ме обича!“ И той изтича до стаята на Надин да я търси.

Дийн погледна жена си. — Ти си лъжец — каза той меко. — Къде е Надин?

„Тя избяга“, извика Карла. „Тя се върна откъдето дойде, не ме интересува къде!

Дийн погледна Карла с презрение. — Ти си чудовище! той каза.

Дийн се качи в колата си и потегли право към къщата на Франк Уолтън и там, седнал на прага, намери Надин. — Скъпа — извика той. — Дойдох да те заведа у дома!

„Мама не ме иска“, каза Надин. — Може би трябва да остана при татко.

Дийн нежно обясни, че баща й е много болен в болницата, но той и Джонас вече са нейното семейство и ще се грижат за нея и ще я обичат завинаги. Когато Дийн се върна у дома с Надин, Карла стоеше до входната врата.

— Дийн — сопна се тя. — Тя или аз!

— Толкова се радвам, че го каза, Карла — каза Дийн спокойно. „Тъй като щях да те изхвърля, този начин е много по-малко неприятности! Избирам НЕЯ.“

Какво можем да научим от тази история?

Студените сърца не обичат никого освен себе си. Карла не обичаше Надин, тя обичаше парите на Дийн и затова имаше Джонас – за да го накара да се ожени за нея. Но Дийн осъзна какъв ужасен човек е тя.
Не можеш да криеш истинското си аз завинаги. Карла мислеше, че може да измами Дийн, но в крайна сметка разкри вътрешната си грозота и порочната си жилка. И това я загуби любовта му и парите му.

Споделете тази история с приятелите си. Може да озари деня им и да ги вдъхнови.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Майка забелязва непознат мъж да плаче всеки ден, докато гледа малко момиченце на детската площадка
Next: Ученик от богато семейство забелязва, че учителката му посещава изоставена къща след часовете и решава да я последва

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.