Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Момчил не можа да замълчи, разкри как продукцията го е прецакала в Игри на волята
  • Новини

Момчил не можа да замълчи, разкри как продукцията го е прецакала в Игри на волята

Иван Димитров Пешев декември 8, 2023
fdkfmbfkdhkfhfghgf.jpg

По време на Игри на волята Момчил беше показан в много лоша светлина – като човек, който е хитър и си позволява да използва измама. Истината в неговите очи обаче е различна. Защото начина, по който е показано по телевизията не е напълно коректен, а на моменти направо е изкривен.

Най-малкото е, че една от „измамите“ на Момчил всъщност е допусната грешка на Димо Алексиев и в последствие на монтажа. Първото е, че като свърши това обяснение, което дават по телевизията, за играчите има второ обяснение на правилата, наистина подробно, но непоказвано на зрителите.

Отделно, на играта с въртележката, където беше обвинен, че си помага с крак, той е попитал дали може да го прави

Димо му е казал, че може да се прави засилка, но не прекалено, защото не е подходящо за телевизията. След това Мартин го обвини в измама. На екран виждаме как Момчил му казва „Така е, брат“, но го е направил на шега. А по телевизията е показано така, сякаш ли си признава, че мами.

Той в крайна сметка признава, че понякога са се случвали нарушения, но е правил всичко бутан от желанието за победа, а не от някакъв предварителен план да извърши измама.

Друг голям проблем той посочи на полуфинала

Той е дал много повече грошове и е трябвало да има по-голямо предимство от това на Мартин, но всъщност той получи значително по-малко предимство. Смята, че не са успели да го преценят коректно. Защото на него са махнали два елемента, но такива, които са много лесни и се минават за секунди. На Мартин предимството е един елемент, но значително много по-труден и бавен.

Друго нещо, което смята за нередно, са залозите на съботните битки за влизане в следващ сезон

На арената показват двама играчи. Единият можеш да го познаваш от предишните сезони. За другия обаче не знаеш нищичко. естествено е да заложиш на човека, който познаваш. Продукцията обаче знае на какво са способни и двамата играчи. По този начин имат възможност да прецакат залагащия, ако преценят. И може би това се случи, когато му отнеха половината от грошовете.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Важно: Въвеждат 6 нови пътни знака, вижте ги
Next: Лошо! Цънцарова обяви края на любимо предаване, зрителите плачат с глас

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.