Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Монасите от Атон проговориха и разкриха черно пророчество свързано с България
  • Новини

Монасите от Атон проговориха и разкриха черно пророчество свързано с България

Иван Димитров Пешев януари 1, 2023
monasioasdkasdsa.png

Православни монаси от манастира в Атон предсказаха края на света.

Светите отци направили зловещото си пророчество през 1930 г., разказват хора, посетили свещения за православните християни полуостров в Гърция. Според тях катастрофата, която ще причини края на цивилизацията, ще дойде от Русия, и процесите, водещи до нея, вече са започнали, научи Trg.bg

Отците предрекли, че в Русия скоро ще се възкачи цар. Той ще хване най-голямата страна в желязната си хватка, а самите руснаци радостно ще го аплодират за това. Той ще призове всички свои сънародници, разпръснати по света, да се приберат в родината си, и те ще го послушат.

Въпреки силата си империята на русите е обречена, казали монасите.

Не изпускай тези оферти:

Първи смъртен удар ще й нанесе Китай, който ще вземе богатите земи на Сибир. След тях ще дойдат японците, които ще сложат ръка на Далечния изток.

Китайците ще започнат да се преселват, да се женят за руски граждани и в края на краищата с хитрост и коварство ще вземат територията на Сибир до Урал. А когато Китай пожелае да отиде по-нататък, Западът ще се възпротиви и няма да позволи.

Преди това обаче монасите предсказали, че войната ще започне в Европа. Турция ще нападне Гърция поради незначителен граничен спор. Това ще накара Русия да се намеси. Малоазиатците ще бъдат разгромени, а Константинопол (Истанбул) отново ще стане православен град. Разгромената страна ще бъде поделена. Гърците ще вземат своите земи, арменците – техните, кюрдите ще създадат държава.

Западът ще поиска своя дял от плячката и ще се намеси.

Той ще настоява за земите, заети от руснаците, и ще се стигне до конфронтация, а след нея ще има голяма война. Всеки, който влезе в тази война, ще загине – разказвал пред дошлите на Атон поклонници св. Паисий Светогорец (1924-1994), канонизиран наскоро.

Ще започне световната война, която ще доведе до огромни загуби за човечеството. Тогава ще наблюдаваме кланета.

Градовете и държавите ще бъдат изпепелени. Монасите разказват, че живеем в Последните времена според официалното религиозно учение есхатология, или науката за края на света.

Според това учение началото на края ще започне, когато католиците бъдат поведени от папа славянин (папа Йоан Павел).

Но тази ужасна война, за която говорят пророците, ще стане причина за обединяването на човечеството. Хората ще разберат, че е невъзможно да живеят така по-нататък, иначе всичко живо ще загине. Тогава ще изберат световно правителство. Ерусалим ще стане столица на света. А това ще бъде преддверието на възцаряването на антихриста, пише „Ретро“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мислите си, че навън е студено и има сняг? Вижте тези 10 снимки
Next: Всички мислеха, че се шегува: Това дете се хвана на хорото и остави всички без думи

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.