Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Монтажник на дограма каза как да превключите прозорците на зимен режим
  • Новини

Монтажник на дограма каза как да превключите прозорците на зимен режим

Иван Димитров Пешев октомври 8, 2022
stastasitiasta.jpg

Защо е важно да превключвате настроения режим на дограмата? Ще разберете това в днешната статия.

Когато стане студено, регулирайте пластмасовите си прозорци, така че топлината да не излиза от апартамента.

По този начин можете да намалите разходите за отопление, които в днешно време не са никак малки.

Превключването на прозорците на зимен режим не е нещо трудно.

Не изпускай тези оферти:

 

Благодарение на него предотвратявате евентуалното изтичане на топлина и не губите ненужно скъпа енергия.

През лятото поради горещините е препоръчително болтовете да се разхлабят леко, за да има малко по-добра циркулация на въздуха.

Точно това ви позволява лятната настройка на прозореца.

 

Как да регулирате прозореца?

Не е трудно и за това в повечето случаи се нуждаете само от класически шестограмен ключ.

Можете дори да го направите ръчно на някои прозорци.

По принцип вашата дограма винаги е настроена на летен режим.

Поради това е необходимо да се превключи през зимата.

Болтовете, които трябва да се превключат, обикновено могат да бъдат намерени на самия прозорец, близо до дръжката, обикновено няколко сантиметра под нея.

Ако е зададен целогодишен режим на дограмата, изолационните й свойства не се използват в пълна степен.

Освен това прозорецът се износва много по-бързо.

Освен самия монтаж на стъклопакет, има още няколкостъпки, които могат да ви помогнат да изолирате стаята.

Проверете уплътнението.

Уплътненията на прозорците не са вечни.

Затова проверете състоянието им и, ако е задоволително, или го смажете с WD-40, или го изплаквайте редовно с чиста вода.

Ако има пукнатини по него, трябва да бъде сменено.

Ако прозорците са мокри, около тях се образува мухъл.

В този случай високата влажност на интериора се среща със студената повърхност на прозорците или проблемът може да е, че прозорците са лошо изолирани.

Първата причина за този проблем може лесно да бъде решена чрез подходяща вентилация, като премахнете растенията от перваза на прозореца (те често са източник на прекомерна влага).

Поставете и влагоуловители около прозореца.

Ако причината е лоша изолация, изтичането на топлина през прозорците ще задълбочи проблема с мухъла.

Можете да коригирате ситуацията, като поставите хидроизолационна лента от вътрешната страна на дограмата и дифузно фолио от външната страна на рамката.

Нивото на енергийна ефективност на жилището, което обитаваме, е ключовото и определящото сметките ни за ток. При жилище с добри характеристики на ограждащите елементи – стени, прозорци, дограма, няма разлики в това по какъв начин се отопляваме, посочва NOVA.

„Едно от местата, през които изтича най-много топлина, е през уплътненията на прозорците, защото има голямо количество въздушни течения, които преминават. Също от тавана се губи едно голямо количество енергия. Около 20-22%, ако не е изолирано нашето покривно пространство” коментира Светослав Стойков, енергиен експерт от Сдружение „За земята”.

Относно бойлерите специалистите съветват да използваме тарифата за нощна енергия. Тогава спестяваме около 7-10%.

„При съдомиялните и пералните имат значение режимите и градусите, на които ги пускаме”, допълва енергийният експерт.

Ако купуваме нов уред, е хубаво той да е от по-висок клас.

„Старите хладилници са по-неизгодни от новите. Когато във фризера се образува много лед, разходът също се повишава. Затова е хубаво на няколко месеца да почистваме хладилника”, обобщи експертът.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: През 1955 година,мъж намира изоставено бебе в гората. 60 години по-късно е шокиран да чуе това
Next: Трагедията е голяма! Трима известни футболисти загинаха с Ягуар до село Руйно

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.