Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Морето край Созопол завря от любима на българина риба, народът граби като луд
  • Новини

Морето край Созопол завря от любима на българина риба, народът граби като луд

Иван Димитров Пешев февруари 29, 2024
sdfvsdfvdfvfdbdfbgfbfg.png

Тонове цаца се вади от морето край Созопол, пише „Телеграф“.

На пристанището рибарските мрежи са пълни с дребната риба, а около тях се образуват опашки от хора, които искат да си купят от пресния улов.

Прясно уловена риба може да се намери на пристанището в Созопол до обяд

Сред феновете на цацата са и чайките, които кръжат над лодките, за да се доберат до храната, а на брега освен хора се навъртат и угоени котета, които като прахосмукачка обират изпадналите от щайгите рибки. Някои от рибарите, като акостират на пристанището, продават от улова директно от лодката, но други зареждат павилион за риба, позициониран буквално на метри от брега.

Там цацата върви по 3 лева, а около сергията се тълпят хора, за да купят прясна риба.

Тази година квотата за улов на цаца за България е по-голяма и е в размер на 8300 тона. Тя обаче не може да бъде усвоена напълно от страната ни поради липсата на достатъчно капацитет.

Калкан

На щанда на борсата се предлага още калкан за 25 лева килото. Местните жители споделиха, че сега е моментът за тази риба, защото цената е изключително изгодна. В пика на летния сезон не може да се намери по-евтин от 35 лева за кило.

Заради черната търговия с деликатесната риба уловът е все по-редуциран. Има обаче рибари, които влизат с лодки в морето специално за калкан, а след това го продават в местните ресторанти на черно, коментираха местни.

Тази година квотата за улов на калкан в Черно море за българските рибари е увеличена. Това заяви директорът на Асоциацията на производителите на рибни продукти БГ ФИШ Йордан Господинов, пред БНР.

Миналата година за страната ни тя беше 75 тона, а сега е 95 тона.

Причината е, че имаме неизползвана квота поради ковид кризата и войната в Украйна и Европейският съюз е решил да не ни ощетява. Остатъкът от предходните години е присъден към тази година. В сравнение с България Румъния няма промяна в размера на квотата за тази година, тъй като тя е била усвоена през миналата. Калканът се приготвя по много различни начини, включително и с кисело зеле, споделят хората от Созопол.

Попчета

На пристанището се продават още попчета, които струват 12 лева за кило. Хит тази година е дребният карагьоз. Много хора избягват да го купуват заради много кости, но по-дребните екземпляри, като се изпържат, набират все по-голяма популярност.

Причината е, че при термичната обработка костите направо се стопяват и при консумация не се усещат. Миди също могат да се купят от рибната борса, но трябва да се отиде преди обед, защото след 12 часа е много вероятно да не са останали.

Цената на килограм от морските дарове е 4 лева, като търговци споделят, че тази година уловът е от по-дребни екземпляри, но пак са вкусни.

На павилиона са закачени още веян паламуд и чироз. Те са обработени със сол и подправки и се оставят да се сушат за няколко дни. Паламудът обаче е от Турция, тъй като от миналата есен в нашите води няма. Цената на парчето е 20 лева.

Веян паламуд се продава по 20 лева за брой

Местните го разпознават по-това, че е по-сух, нашият се отличава с това, че е по-мазен. Освен на бройка има и бурканчета с паламуд с кисели краставички в доматен сос по 12 лева бройката. Връзка с чироз, на която има 10-12 рибки, пък струва 8 лева.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кметът на Дупница разтърси България с думи за мистериозно изчезналата Ивана
Next: Бащата на Амая с разтърсващи думи как нелепо са изпуснали детето в протакане: Мислехме ги за спасител, те се оказаха убиец

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.