Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мостът над река Струма крие зловеща тайна, местните разказват
  • Новини

Мостът над река Струма крие зловеща тайна, местните разказват

Иван Димитров Пешев юли 3, 2023
rerqkrqwirqwrkkiwww.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Мостът над река Струма крие зловеща тайна.

Край село Невестино, област Кюстендил, се издига мост на над пет века, срещу който е издигната внушителна скулптора на млада жена, която носи в пазвата си ябълки.

Според местните паметника е на Струма невеста, млада жена, вградена в моста, за да бъде той здрав и да пребъде през вековете.

Невеста е била съпругата на най-малкия брат от тримата майстори, изградили моста.

Работата им обаче не вървяла, всичко, изградено през нощта, бивало отнесени от придошлите води на реката през нощта. Затова братята се разбрали да вградят в моста жената на един от тях. Разбрали се това да е онази невеста, която първа донесе на мъжа си ядене на другия ден.

Двамата по-големи братя обаче предупредили жените си да не идват и така единствено булката на майстор Мануил се появила на ранина при майсторите.

Така младата Струма невеста била вградена в моста. Младата жена дошла при мъжа си с детето им, затова местните разказват, че нощем все още се чува плача на майката, насила отделена от детето си.
“Демир

Вярва се, че ако младите майки нямат мляко, трябва да отидат до моста и да отчупят парче от него, с което да натърка гърдите си. След което млякото им тръгвало. Самият мост е наречен на Струма невеста – Кадин (Невестин) мост.

Построен е през 1470 година и към днешна дата е на цели 545 години. Дължината му е 100 метра и е построен по заповед на Исак паша, по време на управлението на султан Мехмед Втори.

В случая има някакво недоразумение, дали е вградена жива Струма невеста или само нейната сянка според легендата разказана в клипа. Легендата е предание, в което се съчетава истина и измислица.

Ако е била вградена жива, това си е истинско езическо човешко жертвоприношение на демоните. В такъв случай какво ни ползва като покръстен в християнството народ, ако се практикуват езически обичаи и човешки жертвоприношения.

Исус освобождава своите последователи от робството на греха и заблудите на езичеството, а освен това и им дава небесна светлина, като прогонва мрака на невежеството, човешките предания и на езичеството.

Четете Библията, в нея е истината и светлината идваща от Бога, разкриваща ни истините за живота и смъртта, с които можем да избегнем сатанинските заблуди и неверието.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вижте колко пари струва къща в селата около София
Next: Географска карта от времето на Колумб поднесе на науката огромна изненада

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.