Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мощен грохот разтресе фронта в Украйна, видяха ги на хоризонта. Русия извади чудовищните оръжия
  • Новини

Мощен грохот разтресе фронта в Украйна, видяха ги на хоризонта. Русия извади чудовищните оръжия

Иван Димитров Пешев април 24, 2022
frontnatna.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Генералният щаб на украинските въоръжени сили в сводката си от тази сутрин съобщават, че руски военни са разположили “Искандер” на границата с Украйна в Белгородска област.

Пусковите установки на ракетите “Искандер-М” са на 60 км от украинската граница, по данни на украинското разузнаване.

Частичната блокада на Харков продължава.

Боеве се водят в Донецк и Таврия руската армия обстрелва украинските военни с минохвъргачки, стрелково оръжие и множество ракетни установки по цялата линия на съприкосновение. Сражения има в районите на Заречное, Рубижне и Попасне. По направлението към Северодонецк Русия е изградила понтонни преходи през река Красная.

Руската армия продължава да блокира “Азовстал” в Мариупол. Тя нанася въздушни удари, включително от самолети с голям обсег на действие. Руските военни се опитват да осигурят доставки с железопътен транспорт.

За да усложни придвижването на украинските сили в околностите на Коротичи, районът е бил миниран.

Украйна твърди, че е ударила руски команден пункт в Херсон

Не може да бъде потвърдено за момента

Украйна обвинява руските войски в насилствено набиране на жители в окупираните територии. Освен сред младежи, това се прави и сред медицински персонал в областите Херсон, Запорожие и Харков. Конкретно се посочва, че медицинският персонал от град Вовчанск в Харковска област е принуден да лекува руски войници на фронтовата линия.

Украйна също така обвинява руските власти, че депортират хора от окупираните територии в Русия. Така например 308 украинци от дълго обсадения пристанищен град Мариупол са били откарани с влак в град Находка, на 8000 км в руския Далечен изток, пише в събота Людмила Денисова, комисар по правата на човека в украинския парламент. От тях се очаква да получат руски документи за самоличност и да си търсят работа.

Вчера седем ракети бяха изстреляни по Одеса, две от тях бяха свалени, но други попаднаха и в жилищни сгради. До този момент Украйна събощава за осем жертви, сред които и едно бебе. Областната прокуратурата образува дело за нарушаване на законите на войната.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Мрежата изригна след зверството, което този индивид извърши на столичното Околовръстно
Next: Не му се вярва. Навръх Великден Зеленски получи нож в гърба от най-неочакваното място

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.