Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мощен скандал заради Алексей Петров разтърси парламента
  • Новини

Мощен скандал заради Алексей Петров разтърси парламента

Иван Димитров Пешев септември 7, 2023
asdfadsgsdfgdfgdf.png

Остър спор се заформи в парламента след изказване на Тошко Йорданов от „Има такъв народ“.

Това стана при обсъждането на смяната на председателя на правната комисия Стою Стоев от ПП-ДБ с Анна Александрова от ГЕРБ.

Йорданов направи забележка на председателя Росен Желязков, че не е била спазена уговорката за ротационно председателство на парламента, което трябвало да се смени на три месеца.

„Не знам в девичия манастир какво сте се разбирали. Там са се събирали само благородни девици, както знаете. Едната девица… Както и да е. Та не знам кабинетът на Алексей Петров какви решения взема, но определено бърка сроковете, които сами си поставят“, каза той.

„Опитвате се тук от нищо да правите нещо“, репликира ген. Атанас Атанасов от ПП-ДБ.

Станислав Балабанов от ИТН репликира ген. Атанасов и попита: „Когато вие бяхте шеф на службите, ако не ме лъжете паметта, вие назначихте Алексей Петров на щатна длъжност. После излязохте и казахте, че сте бил подведен. Бог да го прости човекът, но в този девически манастир пак ли ви подведе Алексей Петров, за да управлявате с един човек, когото арестувахте преди година?”.

„Успяхте от нищо да направите нещо“, отговори ген. Атанасов.

„Споменавате тази история с Алексей Петров. Към БСП, да ви кажа кога беше фактор Алексей Петров, мир на праха му. Той беше фактор, когато беше правителството на Сергей Станишев, когато създадохте ДАНС и го назначихте за специален съветник на Петко Сертов. Тогава беше фактор“, заяви той.

„Една смяна на членове на председатели и комисии обикновено не предизвиква страсти и вълнения, защото е нормална парламентарна процедура. Проблемът тук е, че това не е нормална смяна на председател на една комисия. Не е от нищо нещо, защото първо нищото беше, че вие от нищо направихте правителство – правителството на Алексей Петров.

И това заченато в грях правителство на Алексей Петров, по ирония на съдбата грехът беше извършен в девически манастир. Така че това не е просто смяна на някакъв председател“, заяви Йорданов.

По думите му, Стоев не е бил в час при обсъждането на законопроектите в комисията и единственото му достойнство било, че можел да чете бързо доклади.

„Вие ще натискате и да приемаме законите по ПВУ (План за възстановяване и устойчивост – бел. ред.). Тук човекът, който избяга от залата – Кирил Петков, на председателски съвет много драматично страдаше за парите от Европа.

Но ние защо да ги приемаме, като вие си ги раздавате на собствените фирми? Едната фирма е на Кирил Петков. Асен Василев, Саша Безуханова. Защо да ви гласуваме пари от Европа да си ги раздавате на себе си?“, попита той.

„Вие сте толкова нагли, че си гласувате пари сами на себе си. Няма как да очаквате благодарност тук и да минете с поредната си коалиционна врътка, която се променя във времето и утре можете да решите нещо друго. Докато това гнусно правителство на Алексей Петров съществува, това ще получавате“, допълни депутатът.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Страшно е. Стихията помита хора от улиците в тази наша съседка
Next: Сварете дафинов лист с ябълка и ще забравите за лекарствата. Запишете рецептата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.