Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мощната молитва към Св.Георги, която променя живота на човек – Амин!
  • Новини

Мощната молитва към Св.Георги, която променя живота на човек – Амин!

Иван Димитров Пешев май 6, 2023
moliitvvaask.png

Всички се обръщаме към вярата в моменти на слабост и трудности. Сред молитвите, които произнасяме в храма и пред иконата, тази към Св.Георги е особено силна.

Кажете я тази вечер, в навечерието на 6 май, и съдбата ви може да се промени към по-добро, ако искрено вярвате в думите:

Молитва към св.Георги

О, всехвални свети великомъчениче Георгие, погледни и на нас, молещите се пред твоя образ, и помогни на тези, които с твърда вяра и надежда пристъпват към твоето застъпничество пред човеколюбивия Бог.

Тези Божии раби (имената) те знаят като непоколебим борец срещу всяко зло и защитник в нещастията. Твоята всесилна молитва е като лъч, който прорязва небесата и в миг достига до престола на Всевишния.

Моли Го, блажени мъчениче, да дари на всички ни здраве на душите и телата.

Да ни запази от всяко посегателство на врага, да ни изпрати мирен Ангел – пазител, който да ни наставлява по пътя на доброто и ни закриля от зли човеци. Да дари родината ни с изобилни плодове на земята и плодородие и напредък в скотовъдството.

Да запази отечеството ни в мир и да дари победи на нашето войнство над всеки вътрешен и външен враг, да има мир на земята и в нашия народ единомислие.

Свети великомъчениче Георгие, боголюбивият народ те знае като бърз и навременен помощник. Тези раби сега, които търсят твоето застъпничество, са в голяма нужда и беда. Те са притеснени и измъчени.

Както през земния си живот не си се уплашил от интригите и мъченията на нечестивите езичници срещу християните, и сега като добър воин защити тези раби.

Ти си раздал имуществото си на бедните, за да облекчиш тяхната участ, погледни и сега на нас, които търсим твоята всесилна помощ.

Ти си отишъл доброволно и без страх на неправеден съд и си изобличил царя за неговото безумно поклонение на идолите, помоли се на Бога и за нас, които сме застрашени от злото в света.

Нека твоята постоянна закрила ни пази, за да преминем този земен живот без грехове и падения и с Божията милост да застанем от дясната страна на Всесветата Единосъщна Троица, за да славословим заедно с тебе и всички светии Бога во веки веков. Амин!

Continue Reading

Previous: Ето в какъв уникален лукс живее милионерката Гошка! Сестра й разкри къде е в момента
Next: Най-накрая се реши и сподели истината: Сашо Кадиев разкри кой е баща му

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.