Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мощна измама! Десетки с кредити за 6 бона след рекламно шоу за шиацу масажори
  • Новини

Мощна измама! Десетки с кредити за 6 бона след рекламно шоу за шиацу масажори

Иван Димитров Пешев април 6, 2023
asidasidkasdlasdiasd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Десетки пловдивчани си тръгват с кредити за близо 6000 лева, след като са присъствали на рекламно шоу с подаръци. Измамната схема е позната и действа от години. Основна мишена на измамата, която залага на импулсивна покупка и лъжливото чувство, че си избран, са възрастните хора, уточнява „Марица“.

68-годишният Стефан от Пловдив е един от потърпевшите, завъртял се в измамната схема. По думите му, всичко започва с телефонно обаждане от непознат номер.

„Обади ми се едно приятно и развълнувано гласче. Попита ме дали обичам масаж. Предвид, че имам стара травма, определено имам нужда от масаж.

Каза ми, че предлагат безплатен такъв от специалисти. Освен това посочи, че всички присъстващи ги очакват подаръци. Казах си, че ще отида, защо не. Посочиха ми дата, час и място, казаха, че ще ме очакват“, разказа пловдивчанинът.

Стефан отива в посочена зала. Първото нещо, което чува е „Моля, изключете всички телефони“. Той изпълнява инструкциите. „По-късно осъзнах, че всичко това е за да не ги запише някой на видео или аудио“, посочи възрастният мъж.

Трима рекламни агенти веднага започват да обработват събралите се десетки души в залата. Първият рекламира озонатори, вторият масажори, а третият – одеяла и възглавници.

Канят присъстващите да изпробват масажора. На всички им харесва – първата стъпка от зарибявката е успешна.

След това агентите разиграват уж томбола с награди. Трима души, вероятно част от измамата, си тръгват с подаръци. Сред другите се разиграва игра с пластики – карти, уж заредени с пари. Една от въпросните четири карти се „пада“ на Стефан.

„Казаха, че в нея има 3000 лева и мога да си купя с тях каквото искам от предлаганите продукти. Викам си, че ще избера нещо – масажор и одеяла например, и ще си тръгна.

Оказа се обаче нещо съвсем различно. Каза ми да си предоставя личната карта. Започна едно писане на договори, увещания, че лихвата на месец е минимална, че вноската може да си позволи всеки“, коментира излъганият пловдивчанин.

В крайна сметка той се подписва на договор за кредит в размер на 5700 лв. за всички продукти „подарък“.

„На следващия ден чета договора, установих, че лихвата е 1,5 %, но на месец, което прави 18 % на година.

Реших да отида до банката, към която е сключен договора. Служителката там, любезна жена, ме попита: „Добре де, искаш ли ги тези неща?“. Казах и: „Ами, не!“. Тогава тя ме светна, че имам 14 дни да се откажа от покупката и договора. Консултирах се и с адвокат.

Звънях на фирмата, входящите обаждания обаче са ограничени. Само те те набират. Обясних им, че искам да върна нещата. Казаха, че няма проблем и че човек ще дойде да ги прибере“, обясни Стефан.

След дълга кореспонденция, най-накрая той успял да върне стоката. От въпросната фирма, продала стоките на безумна цена, опитали да го убедят, че все още не е видял пълния им блясък и че ще му харесат, но пловдивчанинът бил твърдо решен да се отърве от нещата.

„Това си е за лапнишарани, какъвто се оказах и аз. Вкъщи не ми говориха с дни, заради това, което направих, а именно голяма глупост. Затова разказвам случката – да предпазим други хора“, сподели той.

Подобни рекламни събития се провеждат ежедневно, в цялата страна. От залите, в които рекламните агенти вършеят, си тръгват десетки пенсионери с кредити. В крайна сметка, те предлагат, възрастните хора купуват.

Тоест, чиста измама тук няма, но има чиста проба заблуждение и „омайване“, което кара хората да вземат неща, струващи 10 пъти повече, отколкото в нормален магазин.

Подобен кредит, като този на Стефан в размер на 5700 лв., се изплаща с години.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Самотна майка пее в метрото, за да нахрани болния си син, бизнесмен чува песента и коленичи просълзен пред нея
Next: Почина майката на Биляна Петрова! От затвора не й позволиха да се СБОГУВАТ

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.