Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мощна измама! Десетки с кредити за 6 бона след рекламно шоу за шиацу масажори
  • Новини

Мощна измама! Десетки с кредити за 6 бона след рекламно шоу за шиацу масажори

Иван Димитров Пешев април 6, 2023
asidasidkasdlasdiasd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Десетки пловдивчани си тръгват с кредити за близо 6000 лева, след като са присъствали на рекламно шоу с подаръци. Измамната схема е позната и действа от години. Основна мишена на измамата, която залага на импулсивна покупка и лъжливото чувство, че си избран, са възрастните хора, уточнява „Марица“.

68-годишният Стефан от Пловдив е един от потърпевшите, завъртял се в измамната схема. По думите му, всичко започва с телефонно обаждане от непознат номер.

„Обади ми се едно приятно и развълнувано гласче. Попита ме дали обичам масаж. Предвид, че имам стара травма, определено имам нужда от масаж.

Каза ми, че предлагат безплатен такъв от специалисти. Освен това посочи, че всички присъстващи ги очакват подаръци. Казах си, че ще отида, защо не. Посочиха ми дата, час и място, казаха, че ще ме очакват“, разказа пловдивчанинът.

Стефан отива в посочена зала. Първото нещо, което чува е „Моля, изключете всички телефони“. Той изпълнява инструкциите. „По-късно осъзнах, че всичко това е за да не ги запише някой на видео или аудио“, посочи възрастният мъж.

Трима рекламни агенти веднага започват да обработват събралите се десетки души в залата. Първият рекламира озонатори, вторият масажори, а третият – одеяла и възглавници.

Канят присъстващите да изпробват масажора. На всички им харесва – първата стъпка от зарибявката е успешна.

След това агентите разиграват уж томбола с награди. Трима души, вероятно част от измамата, си тръгват с подаръци. Сред другите се разиграва игра с пластики – карти, уж заредени с пари. Една от въпросните четири карти се „пада“ на Стефан.

„Казаха, че в нея има 3000 лева и мога да си купя с тях каквото искам от предлаганите продукти. Викам си, че ще избера нещо – масажор и одеяла например, и ще си тръгна.

Оказа се обаче нещо съвсем различно. Каза ми да си предоставя личната карта. Започна едно писане на договори, увещания, че лихвата на месец е минимална, че вноската може да си позволи всеки“, коментира излъганият пловдивчанин.

В крайна сметка той се подписва на договор за кредит в размер на 5700 лв. за всички продукти „подарък“.

„На следващия ден чета договора, установих, че лихвата е 1,5 %, но на месец, което прави 18 % на година.

Реших да отида до банката, към която е сключен договора. Служителката там, любезна жена, ме попита: „Добре де, искаш ли ги тези неща?“. Казах и: „Ами, не!“. Тогава тя ме светна, че имам 14 дни да се откажа от покупката и договора. Консултирах се и с адвокат.

Звънях на фирмата, входящите обаждания обаче са ограничени. Само те те набират. Обясних им, че искам да върна нещата. Казаха, че няма проблем и че човек ще дойде да ги прибере“, обясни Стефан.

След дълга кореспонденция, най-накрая той успял да върне стоката. От въпросната фирма, продала стоките на безумна цена, опитали да го убедят, че все още не е видял пълния им блясък и че ще му харесат, но пловдивчанинът бил твърдо решен да се отърве от нещата.

„Това си е за лапнишарани, какъвто се оказах и аз. Вкъщи не ми говориха с дни, заради това, което направих, а именно голяма глупост. Затова разказвам случката – да предпазим други хора“, сподели той.

Подобни рекламни събития се провеждат ежедневно, в цялата страна. От залите, в които рекламните агенти вършеят, си тръгват десетки пенсионери с кредити. В крайна сметка, те предлагат, възрастните хора купуват.

Тоест, чиста измама тук няма, но има чиста проба заблуждение и „омайване“, което кара хората да вземат неща, струващи 10 пъти повече, отколкото в нормален магазин.

Подобен кредит, като този на Стефан в размер на 5700 лв., се изплаща с години.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Самотна майка пее в метрото, за да нахрани болния си син, бизнесмен чува песента и коленичи просълзен пред нея
Next: Почина майката на Биляна Петрова! От затвора не й позволиха да се СБОГУВАТ

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.