Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мощни бури удрят България до часове
  • Новини

Мощни бури удрят България до часове

Иван Димитров Пешев юли 26, 2023
fdhjytrjtjtrjtr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Група от гръмотевични бури приближават крайните западни и северозападни райони от нашата страна, съобщава MeteoBalkans.

Много скоро ще завали, а с напредването на деня и над по-голямата част от Дунавската равнина.

 

Към този момент наблюдаваме и силен южен вятър, който допълнително повишава температурите и засилва температурния градиент.

Много скоро ще станем свидетели на аномално понижение на температурите от 38/40 градуса на 28/30 градуса по Целзий.

 

НИМХ е обявил червен код за русенско и Горнотракийската низина за високи температури. Още около обяд, отначало над Дунавската равнина, ще се появи и усилва вятър от северозапад, който в северните райони в следобедните часове ще бъде силен и на моменти – с бурни пориви.

Привечер, отначало над северозападните райони, ще се развива купесто-дъждовна облачност и на места ще има гръмотевични бури и локални градушки.

Преди полунощ над западните и северозападни, а около и след това – и на изток, на много места ще има гръмотевични бури, рязко усилване на вятъра и краткотрайни валежи с гръмотевици.

Локално са възможни и градушки. Температурите утре сутрин ще бъдат доста по-ниски от тези, с които свикнахме последните седмици: от 12 до 17 градуса. Ще духа умерен и силен вятър от северозапад.

През деня ще остане ветровито. НИМХ е обявил жълт код за силен вятър за Тракия и Дунавската равнина. Облачността над западната половина на страната ще намалява до незначителна. На изток ще бъде по-често облачно, с мощна купесто-дъждовна облачност и по Черноморието и на североизток ще има гръмотевични бури, силни локални поройни валежи с гръмотевици, както и градушки. Там тези явления ще продължат до вечерта.

Вятърът ще бъде умерен и силен. Дневните температури ще са от 21 до 28 градуса, на места на юг – до 30. По-хладно ще остане в Североизточна България, с температури до около 20 градуса. Там в някои места тези стойности ще бъдат по-ниски с 20-22 градуса от тези, които ще измерят днес.

Утре на континента хладно, с превалявания от дъжд, ще остане на запад и север. Както е редно, топло ще бъде в южните части, а краткотрайни валежи ще има в Източна Европа.

На Балканите, след краткото захлаждане, отново предстои постепенно повишение на температурите в края на седмицата.

В петък сутрин ще бъде доста хладно за юли, с температури от около 10-11 до 15 градуса в повечето места.

През деня ще бъде слънчево, с температури от 28 до 33 градуса. Вятърът от северозапад ще отслабне, но няма да стихва и до края на деня ще бъде слаб.

В събота и неделя ще бъде слънчево, с поява на купеста, а в събота – средна и висока облачност. Валежи, обаче, са малко вероятни.

Повишението на температурите ще продължи: в събота минималните ще са от 12 до 17, а дневните от 30 до 35 градуса, а в неделя – с още до 2-3 градуса отгоре.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Румънци ревнаха от наш хотел на морето, сравниха го с ада! Управителката: Бяха арогантни
Next: Любимецът на Вселената – зодията, която ще си живее царски чак до 2030 г.! Чакат я 7 години луд късмет

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.