Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мрежата жужи заради новия тото милионер, ето какво става в родния му град
  • Новини

Мрежата жужи заради новия тото милионер, ето какво става в родния му град

Иван Димитров Пешев април 2, 2024
sdfvdbfdgngfnhgmhj.png

Социалните мрежи прегряват след новината за новия тотомилионер на България. Късметлията е от Плевен и именно в групите на града във фейсбук се редят пожелания за здраве и благополучие.

„Честито! Със здраве да си ги харчи“, „Браво“, са само част от коментарите. Някои зевзеци пък приканват новобогаташа да намине и към тях.

 

 

 

 

В близо 67-годишната си история Българският спортен тотализатор не спира да сбъдва мечти – така бе и в 25-ти тираж, който роди 135-тият тото милионер на България.

Късметлия от Плевен уцели точната комбинация от 6 числа в играта „Тото 2 – 6/42“, което му донесе страхотната сума от 1 281 144,70 лв. Той се превърна в първия притежател на милионерски джакпот за 2024 г. у нас, и във втория плевенчанин, спечелил 7-цифрена сума от игрите на Спорт Тото в исторически план.

Печелившата комбинация, с която новият тото милионер е реализирал големия си удар, е 5, 6, 10, 13, 26 и 31. Освен на късмет, той е разчитал и на особено любопитна стратегия – играл е с абонамент за 5 тиража (от 22-ри до 26-ти тираж включително), използвайки едни и същи числа за всеки от тях.

Съдбата му е намигнала още миналата неделя, когато е уцелил „тройка“ (печалба от 5,20 лв.), а 4 дни по-късно отново със същата комбинация печели и милионерския джакпот. Но може да се окаже, че приказната му история още не е свършила – интригуващо е, че абонаментът му включва и неделния 26 тираж, като последният мартенски ден може да му донесе още изненади…

Предишните двама тото милионери бяха излъчени преди броени месеци, при това едновременно – за първи път в историята. На Бъдни вечер миналата година щастливец от Гълъбово грабна 3 270 046 лева от „Тото 2 – 6/49“, а късметлия от Варна взе 1 331 525 лева от „Тото 2 – 6/42“.

Уцеленият джакпот отново доказа, че „6/42“ си остава една от най-предпочитаните числови игри в портфолиото на БСТ. Стартовата сума за предстоящия 26-ти тираж в неделя също е доста примамлива – 300 000 лева. В „6/49“ пък голямата награда не спира да покорява върхове: този уикенд прогнозната сума ще надхвърли 7 милиона лева (7 070 000 лв.).

Датата 28 март 2024 г. се оказа незабравима и за двама любители на играта „Тото 2 – 5/35“, които уцелиха всички числа съответно в 1-во и 2-ро теглене. Късметлия от с. Маноле спечели 36 626 лв., а друг от Сандански – 35 548 лв.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Прецедент в ефира на Нова телевизия, такова нещо никой не помни!
Next: В тези 2 града безработните взимат близо 1800 лв.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.