Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мрежата жужи заради новия тото милионер, ето какво става в родния му град
  • Новини

Мрежата жужи заради новия тото милионер, ето какво става в родния му град

Иван Димитров Пешев април 2, 2024
sdfvdbfdgngfnhgmhj.png

Социалните мрежи прегряват след новината за новия тотомилионер на България. Късметлията е от Плевен и именно в групите на града във фейсбук се редят пожелания за здраве и благополучие.

„Честито! Със здраве да си ги харчи“, „Браво“, са само част от коментарите. Някои зевзеци пък приканват новобогаташа да намине и към тях.

 

 

 

 

В близо 67-годишната си история Българският спортен тотализатор не спира да сбъдва мечти – така бе и в 25-ти тираж, който роди 135-тият тото милионер на България.

Късметлия от Плевен уцели точната комбинация от 6 числа в играта „Тото 2 – 6/42“, което му донесе страхотната сума от 1 281 144,70 лв. Той се превърна в първия притежател на милионерски джакпот за 2024 г. у нас, и във втория плевенчанин, спечелил 7-цифрена сума от игрите на Спорт Тото в исторически план.

Печелившата комбинация, с която новият тото милионер е реализирал големия си удар, е 5, 6, 10, 13, 26 и 31. Освен на късмет, той е разчитал и на особено любопитна стратегия – играл е с абонамент за 5 тиража (от 22-ри до 26-ти тираж включително), използвайки едни и същи числа за всеки от тях.

Съдбата му е намигнала още миналата неделя, когато е уцелил „тройка“ (печалба от 5,20 лв.), а 4 дни по-късно отново със същата комбинация печели и милионерския джакпот. Но може да се окаже, че приказната му история още не е свършила – интригуващо е, че абонаментът му включва и неделния 26 тираж, като последният мартенски ден може да му донесе още изненади…

Предишните двама тото милионери бяха излъчени преди броени месеци, при това едновременно – за първи път в историята. На Бъдни вечер миналата година щастливец от Гълъбово грабна 3 270 046 лева от „Тото 2 – 6/49“, а късметлия от Варна взе 1 331 525 лева от „Тото 2 – 6/42“.

Уцеленият джакпот отново доказа, че „6/42“ си остава една от най-предпочитаните числови игри в портфолиото на БСТ. Стартовата сума за предстоящия 26-ти тираж в неделя също е доста примамлива – 300 000 лева. В „6/49“ пък голямата награда не спира да покорява върхове: този уикенд прогнозната сума ще надхвърли 7 милиона лева (7 070 000 лв.).

Датата 28 март 2024 г. се оказа незабравима и за двама любители на играта „Тото 2 – 5/35“, които уцелиха всички числа съответно в 1-во и 2-ро теглене. Късметлия от с. Маноле спечели 36 626 лв., а друг от Сандански – 35 548 лв.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Прецедент в ефира на Нова телевизия, такова нещо никой не помни!
Next: В тези 2 града безработните взимат близо 1800 лв.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.