Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мушкатото ми е цялото в цвят! Не мога да повярвам! Листата дори не се виждат, и то благодарение на един случайно подслушан съвет
  • Новини

Мушкатото ми е цялото в цвят! Не мога да повярвам! Листата дори не се виждат, и то благодарение на един случайно подслушан съвет

Иван Димитров Пешев май 4, 2023
mushkastkasotasidas.png

Ето какви условия са необходими за нормалния растеж на мушкатото.

Достатъчно количество светлина. Саксия с пеларгониум е най-добре да се постави близо до прозорци с южно изложение.
Температурата на въздуха трябва да бъде 20-40 градуса през топлия сезон и най-малко 15 градуса през зимата.

Торът трябва да се прилага веднъж на всеки 2 седмици. Това трябва да стане от края на март до началото на ноември.

През есента клонките на мушкатото трябва да се режат.

Не забравяйте за профилактиката на инфекциозни и паразитни заболявания.

От време на време трябва да се пръска със защитни разтвори.
В началото на вегетационния период можете да трансплантирате растението в по-голяма саксия.

Правила за активен цъфтеж

Важно е да се отбележи, че спазването на тези условия не гарантира активен цъфтеж. За да може растението да стане по-силно и да изразходва енергия за създаване на ефектни, буйни съцветия, следвайте тези препоръки:

За пресаждане е необходимо да се използва умерено плодороден субстрат.
Долният слой в саксията трябва да играе ролята на дренаж.

Можете да го допълните с голям керамзит.
След изсушаване на горния почвен слой е необходимо да се осигури активно поливане на растението. Важно е да се отбележи, че не трябва да се напояват листата, а долната част на мушкатото, близо до коренището.

периодично да отрязвате листата и допълнителните стъбла, разположени по краищата.

Благодарение на такива препоръки здравецът ще натрупа сила, за да образува големи съцветия. Но това не е всичко! Храненето играе голяма роля. Именно за нея чух в разговор с мои съседи и след това изпробвах съвета на практика.

Правилният избор на хранене

Не забравяйте, че пресните органични торове категорично не са подходящи.

Можете да полеете цветето с йоден разтвор. За да направите това, смесете 1 капка йод с 1 литър вода и след това напоете почвата. Не добавяйте по-висока концентрация на йод: това може да доведе до изгаряне на корените на растението и последващата му смърт.

За засилен растеж на съцветия се използва калиево-фосфорна тор.

Когато чух за реакцията на мушкатото към калиево-фосфорни добавки, веднага се втурнах към магазина и купих същата смес. Мисля, че именно тя ми помогна да постигна желания резултат.

Поддърането на необходимите температурни условия, навременната и пълна грижа, както и висококачественото торене – всичко това даде силата да образува съцветия. Не забравяйте, че трябва да се храните не повече от веднъж на всеки 2 седмици.

Continue Reading

Previous: Важно: Никога не дръжте парите на тези места у дома! Ето защо
Next: Откакто пера възглавниците в пералнята, блестят от чистота – ето какво им слагам, за да са снежно бели и пухът да не се степва

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.