Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мушкато като за изложба! Рецептата на моята съседка за обилен цъфтеж
  • Новини

Мушкато като за изложба! Рецептата на моята съседка за обилен цъфтеж

Иван Димитров Пешев май 23, 2023
shasykaskyoasdiasod.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Всяка година съседката ми има най-красивите мушката , отрупали целия ѝ балкон в цвят! Оказва се, че си има тайна домашна рецепта за цъфтеж , която след дълги молби сподели и с мен.

Това красиво растение създава перфектна и приятна атмосфера в апартамента с красивите си цветове. През лятото разкрасява и градината, ако можем да му обърнем достатъчно внимание.

Можете да закупите различни хранителни разтвори, но има и страхотни домашни методи, които си струва да опитате, ако искате мушкатото да цъфти обилно .

Ето с тази рецепта съседката цяло лято се радва на най-красивите и пищни мушката в квартала:

 

Добавете капка йод на 1 литър вода и изсипете около 50 ml от разтвора във всеки съд с мушкато.

Повтаряйте този метод веднъж месечно и мушкатото ще пусне повече цветове от всякога.

 

Грижете се добре за вашето мушкато:

Ако листата пожълтяват, има две причини за това: ако краищата на листата пожълтяват, значи цветето получавамалко вода, ако цялото листо пожълтява и капе, сте го поливали твърде много.

Ако листата падат близо до корена, светлината е твърде малко.

Мушкатото, отглеждано в апартамента през лятото, също си струва да се изложи на слънце или тераса, ще има много повече цветове. След излагане на пряка слънчева светлина може да изглежда малко зле, но не се притеснявайте, ще цъфти обилно до няколко дни.

При излагане на силна слънчева светлина цветът на листата на мушкатото се променя – това е нормално, все едно прави „слънчеви бани“.

 

Можете да отглеждате мушкато на открито почти до зимата. Ако температурата е около +2 градуса, трябва да върнете саксиите в апартамента, но не ги поставяйте на твърде горещо място.

През зимата най-добрите температури за мушкатото са около +10 градуса.

Ако не искате да загубите цветето през зимата, преместете го в апартамента преди периода на сутрешните слани. Промяната в температурата не трябва да става толкова драстично – ако внезапно го пренесете от студено на топло, цветето може да умре

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Събуждате се между 1 и 4 през нощта – лекар разкри какво означава това
Next: Победителят в последния сезон на Капките разкри какво му е помогнало

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.